Решение № 8975 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16393/2009 г.

Решение № 8975 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16393/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Марияна Атанасова Панайотова от с. Маноле, общ. Пловдив срещу решение от 13.07.2009 г. постановено по адм. дело № 3230/2006 г. от Софийски градски съд, Административно отделение, III "Д" състав. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Марияна Атанасова Панайотова против Заповед № 361/19.06.2006 г. на Генералния директор (ГД) на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), с което на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено наказание уволнение и заповед № 362/19.06.2006 г. на ГД на НВМС, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, като неоснователна. В изпълнение на заповед на Министъра на земеделието и горите била извършена тематична проверка в РВМС - ДВСК Пловдив, РВМС Благоевград и РВМС Перник по повод сигнал - публикация във в-к "Труд". В хода на същата било установени извършени нарушения от страна на касаторката, подробно описани в оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка по реда на чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.) във вр. § 4, ал. 2 ПЗР на АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. При извършената проверка по реда на чл. 218 АПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е постановил решението си след като е бил сезиран с редовна и допустима жалба, изяснил е фактическата обстановка, като е събрал необходимите доказателства, като направените въз основа на същата изводи са законосъобразни. Правилно е прието в първоинстанционното решение, че заповедта е издадена от компетентен орган - ГД на НВМС, който съгласно чл. 5, ал. 5, т. 8 от Устройствения правилник на НВМС осъществява правомощията по възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения и налага дисциплинарните наказания на държавните служители в НВМС, както и че оспорената пред него заповед е издадена в предвидената по чл. 97, ал. 1 ЗДСл писмена форма с изложение на мотивите за издаването й. Законосъобразно съдът е приел, че при издаването й са спазени административно производствените правила по чл. 93 и чл. 96 ЗДСл. Същата е издадена в двумесечния срок за налагането й по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, който е започнал да тече за ответника от момента, в който са съществували условия за извършване на преценка от същия дали деянието представлява дисциплинарно нарушение и следва ли за него да бъде наложено дисциплинарно наказание, като правилно е прието, че в конкретния случай това е станало, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на дисциплинарния съвет са били предоставени на административния орган. Настоящият състав счита, че изводите в обжалваното решение, че обжалваните пред него заповеди № № 361 и 362/19.06.2006 г. са съобразени с материалния закон са правилни. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че в мотивите на обжалваното решение е прието, че Панайотова е следвало в хода на съдебното производство да опровергае посочените в заповедта нарушения, тъй като такъв извод на съда липсва в мотивите. В обжалваното решение подробно са обсъдени доводите, наведени от Панайотова в жалбата й против административния акт, като въз основа на събраните в хода на производството доказателства съдът е изложил съображенията си защо приема същите за неоснователни. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е приел в мотивите си, че оспорената пред него заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно в обжалваното решение е прието, че разписаните в чл. 93 ЗДСл правила са изпълнени от административния орган - от жалбоподателката са поискани писмени обяснения и същата е депозирала такива, като същата е изслушана на 19.06.2006 г. В тази връзка изложените в касационната жалба твърдения са неверни. Видно от писмо № Ю-272 от 10.04.2006 г., получено от Панайотова лично на същата дата същата е поканена да даде писмени и устни обяснения на основание чл. 93, ал. 2 ЗДСл в срок до 13.04.2006 г. във връзка с получен доклад № 93-2583/06.04.2006 г., извлечение от който й е връчен едновременно с писмото, което е получено от адвоката й - адв. Момчева, която представлява Панайотова и в хода на съдебното производство. Обясненията са получени в НВМС на 13.04.2006 г., като са изготвени още на следващия ден след получаването им - на 11.04.2006 г. Следователно макар органът да е дал тридневен срок на Панайотова да изготви обясненията си по случая, като й е дал тридневен срок самата тя е преценила, че може да изготви същите още на следващия ден. С цитираното в касационната жалба писмо № Ю-589 от 16.06.2006 г. ГД на НВМС е поканил повторно Панайотова да бъде изслушана като е определил за това нов срок - 19.06.2006 г. От така установеното се налага извода, че Панайотова е разполагала с осем дни за да подготви обясненията си, разполагала е с квалифицирана правна помощ от момента на получаване на поканата да даде обяснения, при което правилно в обжалваното решение е прието, че процедурата по налагане на административното наказание е спазена. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка по реда на чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.) във вр. § 4, ал. 2 ПЗР на АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Обосновано в обжалваното решение е прието от съда, че в случая Панайотова е нарушила разпоредбата на чл. 60 от Закона за ветеринарно медицинската дейност (отм.) и разпоредбите на чл. 89 и 92 от Правилника за неговото приложение, като е съставила актове за възбрана с № № 015106/30.11.2005 г. и 015108/30.11.2005 г., издала е ветеринарномедицински свидетелства и експертни листове, с които е насочила месото за реализация, като по този начин е допуснала консумация на месо, за което няма гаранции за безопасност. Допуснала е същото да се съхранява в неотговарящ на изискванията, с което е създала опасност от неправилно съхранение на месото. В актовете за вземане на проби с № № от 099525 до 099528 вкл. Всички от 30.11.2005 г. е посочила като дата на производство на месото м. септември 2004 г. без тази дата да е посочена в документите, придружаващи пратката издала е ветеринарномедицински свидетелства на дати 15.12., 19.12., 22.12 и 23.12. 2005 г., а е получила бланките на 27.12.2005 г., с което е нарушила задължението си да издаде посочените документи на датата, на която пратките са напуснали склада, а месото е транспортирано от склада до мястото на реализацията му без да бъде придружено от тях и ветеринарномедицински контрол, с което е нарушила и преките си задължения по длъжностна характеристика. Административно наказващия орган е приел, че така установените нарушения са тежки. Същите са установени в хода на образуваното дисциплинарно производство. Следователно правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение