Решение № 51 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2011 г.

Решение № 51 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Борислав Тодоров Божилов от гр. София срещу решение № 4513 от 30.12.2010 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 214/2010 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като касационната инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отмени заповедта за задържане, издадена от полицейския орган. Ответникът, полицейският орган при 01 РУ при СДВР, редовно призован, не се явява, не депозира писмен отговор на касационната жалба, нито писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Борислав Божилов срещу Заповед рег. № 2106/26.12.2009 г. на полицейския орган при 01 РУ при СДВР, с която Божилов е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. За да стигне до този резултат, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия и в изискуемата писмена форма. При постановяването й не са нарушени съществено административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби. АССГ е приел, че с оглед представените по делото доказателства, безспорно са установени фактическите основания за издаване на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР - налице са достатъчно данни за извършено от Божилов престъпление - шофиране без свидетелство за правоуправление, след като същото свидетелство му е отнето с влязла в сила заповед по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и след като Божилов двукратно е извършил същото нарушение, установено с две, влезли в сила наказателни постановления. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел, че евентуално допуснатите от административния орган процесуални нарушения, изразяващи се в непълното посочване на правното основание за издаване на обжалваната заповед- непосочване на конкретната хипотеза на чл. 63 от ЗМВР, съответно на конкретната хипотеза на престъплението по чл. 343в от НК, не съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като нито са довели до накърняване правото на защита на Божилов, нито недопускането им би обусловило друг краен резултат при постановяване на обжалвания акт. Правилен е изводът на АССГ за съответствие на обжалваната заповед на материалноправните разпоредби. Обосновано съдът е стигнал до заключението, че към датата на издаване на заповедта са били налице достатъчно данни за извършено от Божилов престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК - Божилов е загубил правоспособността си на водач на МПС поради отнети контролни точки, по която причина свидетелството му за управление на МПС е върнато по надлежния ред - с нарочна заповед по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Въпреки това и в нарушение на забраната, установена в ЗДвП, същият е шофирал МПС, за което на два пъти е наказван по ЗАНН във вр. със ЗДвП за извършено от него административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. И двете НП - съответно № № 47206/17.04.2008 г. и 57236/14.05.2009 г. са влезли в сила на 22.07.2009 г., поради което до датата на задържането на Божилов - 26.12.2009 г., когато за трети път полицейските органи са установили, че жалбоподателят шофира МПС без свидетелство за правоуправление, не е изтекъл едногодишния срок по чл. 343в, ал. 2 от НК. С оглед гореизложеното към 26.12.2009 г. са налице достатъчно данни за извършено от Божилов престъпление по този текст от НК. АССГ правилно е приел, че наличието на данни, обосноваващи предположение за вероятно извършване на престъпление от лицето е достатъчно основание за налагане на ПАМ - задържане за срок до 24 часа от органите на МВР по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Правилен е изводът на АССГ и за съответствие на обжалваната заповед с целта на закона. Неоснователни се явяват развитите от касатора доводи за допуснати от АССГ нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неприлагане на ГПК относно преклузивните срокове за събиране на доказателства и прекомерната активност на съда при попълване на делото с доказателствен материал в полза на една от страните, което съставлявало нарушаване на принципа на равенство на страните в процеса и било в противоречие с ролята на безпристрастен арбитър, отредена на съда от разпоредбите на АПК. АПК не предвижда възприетия в ГПК институт на преклузия на доказателствата. С активността си при попълване на делото с относими доказателства съдът не само, че не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, а е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 3 от АПК - в рамките на служебното начало, установено в административния процес е съдействал на страните за разкриване на обективната истина и действителните факти при издаване на административния акт. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение