Решение № 223 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2013 г.

Решение № 223 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП против решение № 519/01.03.2013 г. на Варненски административен съд по адм. дело № 4513 по описа за 2012 г., в частта, в която е отменен частично ревизионен акт /РА/ № 1002329/26.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 843/11.11.2010 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, както и в частта на присъдените разноски в тежест на бюджета на дирекцията. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - порок по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнителна молба от 27.05.2013 г. са развити подробни оплаквания във връзка с наведените касационни основания. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на търговеца. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "СК-Капитал-Милена Иванова" гр. Тутракан, в писмени бележки и становище по съществото на спора, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради следното: Предмет на касационна проверка е решение на първоинстанционен административен съд - АС Варна, постановено при повторно разглеждане на делото пред същия съд, в частта на решението, в която е отменен РА № 1002329/26.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 843/11.11.2010 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително определението на РЛ задължения по ЗДДС, както следва: за м. 12.2007 г. - 33 497,98 лв. главница, за м. 12.2008 г. - 7144,32 лв. и за м. 12.2009 г. - 2673,76 лв. главница, както и за съответните лихви върху главниците. За да отмени РА в посочените части първоинстанционният съд е приел по основния спорен въпрос, че търговецът има право на пълен данъчен кредит относно: 1.закупени хранителни продукти през м. 12.2007 г., м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г., 2. закупени материали за изграждане на овощна градина през м. 12.2007 г., 3. извършени СМР на сграда в с. Хитрино за м. 12.2007 г. и м. 12.2008 г. и 4. за заплатени вноски по договор за финансов лизинг за автомобил за м. 12.2007 г., м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г. За да достигне до тези изводи съдът е съобразил всички събрани доказателства и доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производства. Позовал се е на прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, назначена при първото разглеждане на делото, но приета и изслушана в производството и при второто разглеждане на делото пред АС Варна. Съдът правилно е ценил заключението на експертизата, тъй като е останало недоказано направеното от приходните възражение, че част от материалите, които експертизата е ползвала не се съдържат по делото. Съдът е установил, че всички ползвани материали са представени в двете фази на производството, а представените от вещото лице справки представляват обобщение на информацията и са изготвени въз основа на събрания доказателствен материал и първичните счетоводни документи, проверявани и от приходните органи. При обосноваване на фактическите и правните си изводи съдията-докладчик е изложил конкретни и обстойни мотиви във връзка с всеки един от спорните въпроси, с което е спазил дадените му задължителни указания при предходното разглеждане на делото от касационния съд. По перата от РА относно правото на данъчен кредит във връзка със закупените от РЛ хранителни продукти, както и за вноски по финансов лизинг на автомобил съдът е приел, че за данъчните периоди РЛ е извършвало, както освободени доставки /курсове-обучения/ по смисъла на чл. 41, т. 1, б. "а" ЗДДС, така и облагаеми доставки във връзка със стопанисване на търговски обект - бюфет и ученически стол. Приходните органи са счели, че водената от РЛ счетоводна отчетност не дава възможност да се установи кои от доставките на хранителни продукти са свързани с търговската дейност, за които има право на приспадане на данъчен кредит и кои - са свързани с обучителната дейност, за която няма право на приспадане на ДК, поради което, прилагайки правилото на чл. 73 ЗДДС относно доставките на хранителни продукти и вноските по лизинга, са признали право само на частичен ДК. Позовавайки се на категоричното заключение на експертизата, според което при РЛ има разгърната аналитична отчетност, заведени приходи и разходи на синтетично и аналитично ниво, позволяващи конкретно разпределение на получените доставки и съотнасянето им към всяка от отделните дейности на търговеца, за което е извършено заприходяване в отделни счетоводни сметки за всяка от дейностите/ с изключение на разходите за телефонни, мобилни услуги и интернет, които не са предмет на спора/, съдът е приел, че е налице аналитична отчетност, която дава възможност да се определи всяка от покупките, от дейностите във връзка с използване на автомобила и извършените счетоводни операции дали е предназначена за облагаема сделка или обслужва освободени сделки. При наличие на такава установена възможност съдът е счел, че не са налице предпоставките за приложение на нормата на чл. 73 ЗДДС, представляваща изключение от правилото, тъй като не е налице условието процесните стоки и услуги да се ползват едновременно, както за облагаеми, така и за освободени доставки. Тези изводи на съда изцяло се споделят от касационната инстанция, тъй като от една страна се подкрепени от събрания доказателствен материал, преценяван поотделно и в неговата съвкупност, а от друга - са направени при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. По отношение на останалите пера от РА, произтичащи от отказано право на пълен данъчен кредит за изграждане на овощна сграда /закупуване на терен, плодни дръвчета, мрежи и колчета/ и сграда /СМР/, съдът е приел, че следва да се признае право на пълен данъчен кредит. Относно овощната градина, заприходена като ДМА с оглед облагаемата дейност на РЛ като регистриран земеделски производител, съдът правилно и с оглед даденото тълкуване в решение С-153/11 на СЕС е приел, че дейността по изграждане на овощната градина има изцяло отношение към дейността като земеделски производител, а евентуалната бъдеща възможност за използване на градината и във връзка с обучителната освободена от облагане дейност не е относимо и оттам не е основание за отказ от правото на приспадане на пълен ДК. Относно дейностите /извършени СМР/ по изграждане на сграда в с. Хитрино съдът е приел от фактическа страна установявания, които също се споделят от касационната инстанция. Спорният въпрос при тези доставки е дали изграждането на сградата е доставка по смисъла на ал. 1 на чл. 173 ЗДДС /ред. ДВ бр. 63/2006 г./ - освободена от ДДС по силата на международни спогодби, финансирана със заеми, по които гарант е държавата, при наличие на становище за това от компетентната ТД на НАП за основанието за освобождаването. В тази връзка съдът се е позовал на изходящо от приходните органи становище - уведомление от 31.05.2007 г., че са налице основанията за ползване на режим по чл. 173, ал. 1 ЗДДС. Прекратяването на договора на РЛ с МТСП не е предвидено като основание за отпадане на режима. Законосъобразно съдът е счел, че на основание чл. 173, ал. 3 вр. с чл. 70 ЗДДС ограниченията на правото на ДК не се прилагат по отношение на стоките и услугите, използвани за доставките по чл. 173, ал. 1 ЗДДС, каквато е процесната. Ето защо в тези случаи възниква право на пълен ДК като не е се прилага разпоредбата на чл. 73 ЗДДС. По изложените дотук съображения касационният съд намира решението на АС Варна, в обжалваната му част, за правилно. Касационните оплаквания се явяват неоснователни, порази което решението следва да се остави в сила. В касационното производство не се присъждат разноски, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта на присъдените разноски в тежест на бюджета на приходните органи. Размерът е изчислен според данните за направени разноски, съразмерно на уважения интерес. Определеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение