Решение № 16519 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2019 г.

Решение № 16519 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на К. Колев и Т. Колева срещу решение № 342 от 06.03.2019 г. по адм. дело № 75/2018 г. по описа на Административен съд – София област, в частта: с която е отхвърлена жалбата на К. Колев от [населено място], [адрес] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000072-1 от 24.10.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград – К. Петкова, потвърден с решение № 187 от 19.01.2018 г. на директора на Дирекция "Местни и данъци и такси" при община Ботевград, в частта й срещу определения размер на такса битови отпадъци, в частта на последната за услугата "почистване на териториите за обществено ползване" в размер на 1 181. 76 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 335. 52 лв.; с която е отхвърлена жалбата на Т. Колева от [населено място], [адрес] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000073-1 от 24.10.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград - К. Петкова, потвърден с решение № 188 от 19.01.2018 г. на директора на Дирекция "Местни и данъци и такси" при община Ботевград, в частта й срещу определения размер на такса битови отпадъци, в частта на последната за услугата "почистване на териториите за обществено ползване" в размер на 1 181.76 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 335.52 лв.; в частта с която К. Колев е осъден да заплати на община Ботевград сумата от 313 лв., съставляваща възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт и в частта с която Т. Колева е осъдена да заплати на община Ботевград сумата от 313 лв., съставляваща възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението на съда е объркващо и съдът не е изложил мотиви на база кои доказателства е постановил решението си. Излага съображения, че съдът неправилно не се е съобразил с влязло в сила решение № 4067 от 03.04.2017 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което са отменени по жалба на същите жалбоподатели актове за задължения за такса битови отпадъци – услуга "чистота на териториите за обществено ползване" за периода 2008 г. – 2010 г., касаеща същите имоти. Счита, че по делото не са представени конкретни доказателства, че услугата е предоставяна реално и касаторите неправилно са осъдени да заплатят юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски по делото. Ответникът – директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград, чрез процесуалния си представител е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. Колев от [населено място], [адрес] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000072-1 от 24.10.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград – К. Петкова, потвърден с решение № 187 от 19.01.2018 г. на директора на Дирекция "Местни и данъци и такси" при община Ботевград, в частта й срещу определения размер на такса битови отпадъци, в частта на последната за услугата "почистване на териториите за обществено ползване" в размер на 1 181. 76 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 335. 52 лв.; отхвърлил жалбата на Т. Колева от [населено място], [адрес] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000073-1 от 24.10.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград - К. Петкова, потвърден с решение № 188 от 19.01.2018 г. на директора на Дирекция "Местни и данъци и такси" при община Ботевград, в частта й срещу определения размер на такса битови отпадъци, в частта на последната за услугата "почистване на териториите за обществено ползване" в размер на 1 181. 76 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 335. 52 лв.; оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото поради оттегляне жалбата на К. Колев срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000072-1 от 24.10.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград, потвърден с решение № 187 от 19.01.2018 г. на директора на Дирекция "Местни и данъци и такси" при община Ботевград, в частта й срещу определения размер на такса битови отпадъци, в частта на последната за услугата "поддържане на депо за битови отпадъци" в размер на 668. 49 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 244. 20 лв.; оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото поради оттегляне жалбата на Т. Колева срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000073-1 от 24.10.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград, потвърден с решение № 188 от 19.01.2018 г. на директора на Дирекция "Местни и данъци и такси" при община Ботевград, в частта й срещу определения размер на такса битови отпадъци, в частта на последната за услугата "поддържане на депо за битови отпадъци" в размер на 668. 49 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 244. 20 лв.; оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в частта на жалбата на К. Колев и Т. Колева, срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград за произнасяне по жалба peг. индекс и дата 91 -ЖА-175/22.11.2017 г. срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000072-1 от 24.10.2017 г. и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000073-1 от 24.10.2017 г.; К. Колев е осъден да заплати на община Ботевград сумата от 313 лв., съставляваща възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт; Т. Колева е осъдена да заплати на община Ботевград сумата от 313 лв., съставляваща възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Това съдебно решение не е обжалвано в прекратителния му диспозитив, поради което е влязло в сила в тази част. Предмет на спора пред административния съд е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000072-1 от 24.10.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград, потвърден с решение № 187 от 19.01.2018 г. на директора на Дирекция "Местни и данъци и такси" при община Ботевград, в частта срещу определения размер на такса битови отпадъци, в частта на последната за услугата "почистване на териториите за обществено ползване" в размер на 1 181. 76 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 335. 52 лв. и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД000073-1 от 24.10.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ботевград, потвърден с решение № 188 от 19.01.2018 г. на директора на Дирекция "Местни и данъци и такси" при община Ботевград, в частта й срещу определения размер на такса битови отпадъци, в частта на последната за услугата "почистване на териториите за обществено ползване" в размер на 1 181. 76 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихва върху тази сума в размер на 335. 52 лв. По делото не е било спорно, че с горепосочените актове са установени задължения относно притежаваната от всеки един от жалбоподателите в СИО 1/2 идеална част от недвижим имот, находяш се в с. Трудовец, с площ от 98. 888 дка, включващ имоти № 004009 и № 003012, целият състоящ се от 7 броя рибовъдни басейна, 1 складов басейн, 2 бр. профилактични циментови басейна, ведно с едноетажна масивна сграда с площ 22. 80 кв. м. и сонди за аварийно захранване на водоемите с вода и два напорни колектора (нотариален акт № 149, т. І, рег. № 1195, н. д. № 127/2001 на нотариус Т. Ревова – рег. № 418 в регистъра на НК с район на действие – РС Ботевград), за който по декларации на двамата жалбоподатели по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е открита данъчна партида под № 5503047307009. По делото са представени и приети писмени доказателства от община Ботевград и е назначена Съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Заключението на вещото лице е оспорено от жалбоподателите. За да постанови решението в обжалваната част, административният съд е приел, че от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че услугата "почистване на териториите за обществено ползване" е предоставяна по отношение на двата имота. Решението е неправилно в обжалваната част. По делото не е спорно, че процесните имоти с обща площ от 98. 888 дка са извън регулационния план на с. Трудовец, ведно с построените 7 рибовъдни басейна и други съоръжения, наречен условно "Рибарниците". Статутът на процесните недвижими имоти по отношение облагането им по ЗМДТ е подробно изследван в Решение № 4067/03.04.2017 г. по адм. дело № 2/2015 г. на ВАС. В същото са изложени мотиви, които и настоящият касационен състав споделя, с които е прието, че имотите не съставляват "земеделска земя" по см. на чл. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно който: "Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии/населени места и селищни образувания/, определени с ПУП, или с околовръстен полигон". Не е налице първата предпоставка – земите да са предназначени за земеделско производство. В случая "рибностопанските дейности" са различни от земеделското производство. Имотът на жалбоподателите не съставлява земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. По делото не е спорно обстоятелството, че касаторите не са освободени от данък недвижими имоти, който е платен за процесните периоди. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което предполага осигуряване на територии за обществено ползване. Наличието на такива територии изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на същите. Обхвата на предоставяне на услугата, т. е. определянето на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, включени в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Административният съд правилно е приел, че от представените заповеди на кмета на община – Ботевград, се установява, че двата имота попадат в определените райони за извършване на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, но неправилно е приел, че административния орган е доказал реално извършване на услугата в района, където се намират имотите. Предвид чл. 170, ал. 1 АПК административният орган, издал оспорения административен акт, носи тежестта да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него. Наличието на заповеди, установяващи създадена организация за извършване на услугата, не е доказателство за реалното й осъществяване в района, където се намират имотите. Настоящият състав намира, че в тежест на административния орган е било доказването на реално извършване на услугата. В случая предоставянето на услугата не е доказано от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ. Настоящият състав не кредитира заключението на вещото лице в тази насока, защото то не е обосновано с конкретни документи, които да касаят конкретните имоти. Обсъжданите в заключението на вещото лице план-сметки и разходите, предвидени по пера по план-сметки, касаят извършването на услугите в цялата община Ботевград. Осчетоводените разходи за заплати, задължителни осигурителни вноски, инвентар и облекло, материали, външни услуги, ремонти и др., също касаят извършените разходи за функция "Чистота" за периода 2012 г. - 2016 г., осчетоводени в Община Ботевград по години. Не са налице каквито и да било доказателства - протоколи за извършена работа между почистваща фирма и кметство – Трудовец, които да касаят предоставянето на услугата в процесните недвижими имоти. По делото са представени няколко трудови договора и допълнителни споразумения към тях сключени в с. Трудовец, община Ботевград и физически лица за място на работа в Кметство с. Трудовец на длъжност "работник поддръжка на пътища", но от тях не се установява, че спорната услуга е предоставяна извън населеното място, където се намират недвижимите имоти. Предоставянето на услугата до конкретните имоти не се доказва и от приложените пътни листа. В пътните листа е посочено Кметство с. Трудовец и маршрут Трудовец – Сметището, но никъде не е посочена конкретната улица на която се намират обсъжданите имоти. По делото не са разпитани и никакви свидетели във връзка с предоставянето на тази услуга до имотите собственост на К. Колев и Т. Колева. Съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ когато услугата не се предоставя, такса не се дължи. С оглед гореизложеното първоинстанционото решение е неправилно в обжалваната част и следва да се отмени. Актовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за процесния период за такса битови отпадъци за услуга "чистота на териториите за обществено ползване" са незаконосъобразни в тази част като постановени в противоречие с материалния закон и следва да се итменят. Решението е неправилно и следва да се отмени и в частта за разноските. С оглед изхода на спора на касаторите следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции. По делото са представени доказателства за заплатен хонорар от К. Колев в размер на 600 лв. пред административния съд; заплатен хонорар от Т. Колева в размер на 600 лв. пред административния съд; депозит за вещо лице в общ размер на 410 лв.; държавна такса за първа инстанция в размер на 20 лв. и държавна такса за касационна инстанция в размер на 24. 80 лв. Своевременно претендираните и доказани разноски са в общ размер на 1 654. 80 лв. На всеки от касаторите следва да се присъдят разноски в размер на 827. 40 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение