Решение № 3 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2986/2011 г.

Решение № 3 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2986/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения А. С. А., подадено чрез защитника му адв. А. И. Д. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение № 1094 от 2.11.2011 г. постановено по НОХ дело № 6253/2011 г. на Пловдивския районен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че съдът не е изследвал в пълнота фактите и обстоятелствата по делото, касаещи собствеността на отнетия на основание чл. 53, б. "а" НК автомобил. По същество се иска определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за да бъде приложен правилно материалния закон. В съдебно заседание осъденият и защитника не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влялото в сила протоколно определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение № 1094 от 2.11.2011 г. постановено по НОХ дело № 6253/2011 г. Пловдивският районен съд е одобрил споразумението между прокурора и защитника, с което подсъдимият А. С. А. се е признал за виновен в това, че на 17.05.2011 г. в гр. Пл., в немаловажен случай дължал акцизни стоки без бандерол - 180 броя кутии цигари на обща стойност 828.00 лв., като на основание чл. 234, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2000 лв., на основание чл. 234, ал. 3 във вр. с чл. 53, ал. 1, б. "б" НК е отнет предмета на престъплението, а на основание чл. 53, ал. 1, б. "а"НК е отнет в полза на държавата товарен автомобил "Мерцедес В. 110 Д" с рег. [рег. номер на МПС] и е прекратил производството по делото. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Така както е формулирано искането, с което осъденият е упражнил правото си да иска проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлото в сила определение, оспорва се приложението на материалния закон в частта, с която е отнет в в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1 б. "а" НК товарен автомобил "Мерцедес В. 110 Д" с рег [рег. номер на МПС], но по същество се релевират процесуални нарушения при формиране волята на съда за одобряването му. В този смисъл е твърдението, че съдът е одобрил споразумението без да изследва въпроса за собствеността на автомобила, като се предоверил на поведението му, в подкрепа на което е приложил договор за покупко- продажба на МПС, нотариално заверен в деня на констатиране на нарушението. Този довод от една страна касае допуснати нарушения, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство, с оглед пределите на касационната проверка по чл. 348 НПК, приложими и в производството за възобновяване на наказателното дело, изключващи необосноваността и непълнотата на доказателствата от касационните основания. Доколкото се поддържа и довод, че съдът, преди да одобри споразумението, не е изследвал в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за решаване на въпроса по чл. 53, ал. 1 б. "а" НПК настоящата проверка следва да се ограничи до спазването на процедурата за решаване на делото по глава двадесет и девета НПК. В конкретния случай този процесуален ред не е нарушен. С обвинителния акт на А. А. е предявено обвинение за това, че на 17.05.2011 г. в личния си товарен автомобил държал осемнадесет стека акцизни стоки - цигари без бандерол и това деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Делото е насрочено за предварително изслушване на страните при условията на чл. 382, ал. 2 НПК, при което е постигнато споразумение между прокурора и защитника. Подсъдимият е декларирал, че разбира обвинението и се признава за виновен, разбира последиците от споразумението, доброволно го е подписал и се съгласява с всичките му клаузи. Съдът е извършил проверката по чл. 382, ал. 5-7 НПК и е констатирал, че досъдебното производство не е опорочено, за признатите от подсъдимия правнорелевантни факти, в това число и за местонахождението на предмета на престъплението и собствеността на превозното средство са събрани достатъчно други доказателства, че деянието точно е квалифицирано, правилно е приложена разпоредбата на чл. 53 НК, а определеното за изтърпяване наказание е справедливо и са налице материално правните и процесуалноправните предпоставки за одобряването му във вида, в който е постигнато съгласието между страните. Като го е одобрил не е постановил съдебният си акт при поддържаното от осъдения нарушение. Подсъдимият е изразил собствена воля за решаване на делото по този процесуален ред, като се е съгласил с всички клаузи на споразумението, в това число и относно принадлежността на автомобила и факта, че е послужил за извършване на престъплението. Сам се е отказал от съдебното разглеждане на делото по общ исков ред, включващ събирането, проверката и оценката на доказателствата с негово участие. Това негово процесуално поведение не е освободило съда от задължението да провери дали постигнатото съгласие не противоречи на закона и морала. При този процесуален ред за решаване на делото също се отнася забраната подсъдимият да бъде осъден единствено въз основа на направеното самопризнание. Затова съдът преди да го одобри по реда на чл. 382, ал. 7 НПК е длъжен да провери дали за направеното самопризнание в досъдебното производство и по реда на НПК са събрани достатъчно други подкрепящи го доказателства. Тази проценка по делото е направена и е констатирано, че са налице достатъчно други доказателства включително и за признанието, че деянието е извършил със собствения си автомобил. В този смисъл освен неговите самопризнания при разпита като обвиняем и показанията на свидетелите, извършили проверката е и приложената на л. 25 от досъдебното производство справка, издадена от централна база КАТ относно собствеността на автомобила обхващаща периода на деянието. При така събраната доказателствена съвкупност са неоснователни упреците към органа на обвинението, който не попълнил делото с необходими доказателства и към съда, че възприел този подход. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила протоколно определение на Пловдивския районен съд не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл