Решение № 7301 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1102/2018 г.

Решение № 7301 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1102/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Североизточен район против решение № 2135 от 29.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1392/2017 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците - "Ф. Б." ООД и "Ф." ООД, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на О. А. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя заповед № ДК-10-СИР-11/27.04.2017 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата на "Ф. Б." ООД и "Ф." ООД срещу отказ от 27.02.2017 г. на главния архитект на О. А. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на "Стопанска сграда за съхранение на селскостопанска продукция и селскостопански инвентар с прилежащи битово-административни помещения и подпорна стена" в ПИ № 025037 в местност "Кърчанлъка" в землището на с. А., отменя отказа на главния архитект и връща преписката на същия за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. При установеното нарушение на закона съдът прави заключение за незаконосъобразност и на отказа на главния архитект да одобри инвестиционния проект и да издаде разрешение за строеж на описания по-горе обект. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема за незаконосъобразни изводите на административния орган, че в представената ситуационна скица не е посочен строеж "подпорна стена", точното му местоположение в имота, размери и дължина, както и че липсва надлъжен разрез на подпорна стена и становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им и становището не е подписано. На първо място така изложените съображения в оспорения административен акт са противоречиви. От една страна се приема, че няма становище на инженер - конструктор и представената ситуационна скица е за строеж на "стопанска сграда за съхранение на селскостопанска продукция и селскостопански инвентар с прилежащи битово-административни помещения", а от друга, е посочено, че е налице документация за строеж на "подпорна стена" представено е конструктивно становище, подпечатано от правоспособен проектант, но не е подписано. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че е налице конструктивно становище с указания за изпълнението му, с което е спазено изискването на чл. 147, ал. 2 ЗУТ. Към становището е приложена ситуация, на която е означена дължината на подпорната стена и местонахождението й. Представен е и разрез с показано сечение на стената и необходимата армировка за изпълнението й. Правилно съдът приема, че при констатиран недостатък, а именно наличие на печат, но липса на подпис на проектанта е следвало да се укаже на заявителите да отстранят същия. Правилно съдът приема за незаконосъобразен изводът на началника на РДНСК - Североизточен район и на главният архитект, че категорията на пожарна безопасност на процесния обект е Ф5В. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, за осигуряване на безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) и помещенията в зависимост от функционалната им пожарна опасност се подразделят на класове и подкласове съгласно таблица 1. В случая обектът попада в клас на функционална опасност Ф5 - Производствени, складови и селскостопански сгради, бензиностанции и газостанции, помещения и съоръжения с постоянен режим на работа и подклас Ф5.4 - селскостопански сгради без постройки със селскостопанско предназначение на допълващо застрояване в урегулирани поземлени имоти и постройки до 35 m 2 в земеделски земи. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата сградите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1), помещенията, откритите технологични инсталации и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и експлозивоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси се подразделят на категории по пожарна опасност съгласно табл. 2. В тази таблица в клас Ф5В т. 5, на която се позовава административният орган е посочено негорими вещества, опаковани в горим амбалаж, с изключение на такива, опаковани в чували. В селскостопанската постройка освен селскостопански инвентар ще се съхраняват картофи в чували, т. е. налице е посоченото изключение от клас Ф5В. Освен това в колона 3 на таблицата са изброени вида на производствените процеси и предназначение на цеховете, технологичните инсталации, помещенията и складовете, сред които процесния обект не попада. Законосъобразно съдът приема, че категорията на обекта е Ф5Д, предвид пожарната характеристика и свойства на съхраняваните продукти - картофи и съобразно забележка 4 към таблица 2, поради което обектът попада в изключението на чл. 162, т. 1 от Наредбата. Законосъобразно съдът приема, че с инвестиционния проект са спазени определените с визата за проектиране параметри като са достигнати показатели на застрояване по-малки от определените във визата за плътност, интензивност на застрояване и етажност, а процентът на озеленяване е по-голям от определения във визата. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 7 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. В случая е налице влязъл в сила административен акт - виза за проектиране, с която е определено допустимото застрояване т. е. административният орган при издаването й приема, че е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 11, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата, като определените с визата параметри са спазени. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът взема предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, независимо, че същата е оспорена от ответника. Заключението е в съответствие с всички събрани по делото доказателства, като такива, които да го опровергават не са ангажирани. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и приложените договори за правна защита и съдействие следва да се осъди РДНС - Североизточен район да заплати на "Ф. Б." ООД и "Ф." ООД по 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,