Решение № 1127 от 1.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2022 г.

Решение № 1127 от 1.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2022 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1, изречение трето от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на "Комсед" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с изпълнителен директор Г. Г., е подадена чрез упълномощен адвокат Ив. Георгиев, против решение № 684 от 29.06.2022 г, постановено от Административен съд – София област, по адм. дело № 997/2021 г., в частта, с която е изменено решение № 791 от 29.07.2021 г. по преписка № КЗК-212/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, като е намален размерът на наложената на "Майорал Мода Инфантил" С. А., гр. Малага, Испания, имуществена санкция от 1 827 007 лв. /един милион осемстотин двадесет и седем хиляди и седем лева) на 415 228. 89 лв. (четиристотин и петнадесет хиляди двеста двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки). С касационната жалба се твърди неправилност на съдебния акт поради постановяването му при противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за приложимост на Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, поради това, че е била в сила в процесния период и предвижда по-благоприятен режим в сравнение с Методиката за санкциите приета с Решение № 607/10.06.2021 г. на КЗК. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт в частта, с която съдът е изменил Решение № 791 от 29.07.2021 г. по преписка № КЗК-212/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията и е намалил размера на наложената на "Майорал Мода Инфантил" С. А. имуществена санкция, като заявява искане за присъждане на направените разноски в касационната инстанция, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Втората касационна жалба е предявена от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ срещу решение № 684 от 29.06.2022 г, постановено от Административен съд – София област по адм. дело № 997/2021 г., в частта, с която е изменено Решение № 791 от 29.07.2021 г. по преписка № КЗК-212/2019 г. на КЗК и е намален размера на наложената на "Майорал Мода Инфантил" С. А. имуществена санкция на 415 228. 89 лв. (четиристотин и петнадесет хиляди двеста двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки). Тази касационна жалба е подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. Манолов и с нея се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касационният жалбоподател развива тезата за недопустимост на оспорената част от обжалваното съдебно решение, с която съдът се е произнесъл по чл. 100 ЗЗК във връзка с чл. 15 ЗЗК, като сам е определил размера на имуществената санкция за установеното от КЗК нарушение, без да има правомощие да правоприлага по реда на ЗЗК, изземайки правомощията на Комисията. Алтернативно излага съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Във връзка с периода на установеното нарушение заявява, че съдът е пропуснал да установи, че ел. писмо от 26.06.2015 г. съдържа не само съдържанието на процесната ценова политика, но и данни за разпространението й, с оглед изявлението в него, че е изпратено до всички клиенти. Изразява становище за неправилност на аргументите в съдебното решение относно квалификацията от съда на нарушението като "леко", изведени от ограничения кръг засегнатия предприятия и потребители, пазарния дял на дружествата Майорал на територията на страната и характеристиките на самия пазар. Претендира обезсилване на обжалвания съдебен акт в частта, с която е изменена санкцията, наложена с Решение № 791 от 29.07.2021 г. по преписка № КЗК-212/2019 г. на КЗК и отмяната му в частта, с която е отменена санкцията и моли Върховния административен съд за потвърждаване в цялост размера на определената от КЗК санкция. Алтернативно прави искане за връщане на преписката на КЗК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в частта относно определяне на размера на санкцията. Прави искане за присъждане на сторените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в максимален размер, като при условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение. Ответниците - "Майорал България" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София и "Майорал Мода Инфантил" С. А., със седалище и адрес на управление в гр. Малага, Испания, оспорват касационните жалби чрез упълномощен адвокат Д. Йорданова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърляне като неоснователни двете касационната жалби. Излага подробни съображения за оставане в сила обжалваното решение в атакуваната му част като правилно и законосъобразно постановено. Заявява претенция за възлагане на разноски по представен списък, ведно с доказателства за реалното им заплащане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на двете касационни жалби. Според участващия по делото прокурор квалификацията на нарушенията по чл. 15 ЗЗК се определя съобразно Методиката за санкциите на КЗК и съдът неправилно е квалифицирал процесното нарушение като "леко", тъй като носи белезите на "не особено тежко нарушение". Счита, че решението на административния съд е недопустимо, в частта в която е определен по-нисък размер на санкцията, като по този начин са иззети правомощията на КЗК по реда на ЗЗК. По ДОПУСТИМОСТТА на касационните жалби: При извършената служебна проверка по допустимостта на касационната жалба на "Комсед" АД, гр. София, настоящият съдебен състав установи, че същата е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА по следните съображения: С процесния административен акт - решение № 791 от 29.07.2021 г., постановено по преписка № КЗК- 212/2019 г., КЗК е установила, че "Майорал Мода Инфантил" С. А., вписано в търговския регистър на гр. Малага, Испания, под номер А29076049 и "Майорал България" ЕООД с [ЕИК] са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение с търговците на дребно с предмет фиксиране на цени за препродажба и определяне на минимални цени за препродажба към краен клиент, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията на пазара на търговия с детски дрехи, обувки и аксесоари от среден към висок клас на територията на страната; наложила е имуществена санкция на "Майорал Мода Инфантил" С. А. вписано в търговския регистър на гр. Малага, Испания, под номер А29076049 в размер на 1 827 007 лв. (един милион осемстотин двадесет и седем хиляди и седем лева) за извършеното нарушение; постановила е прекратяване на нарушението; възложила е на "Майорал България" ЕООД и "Майорал Мода Инфантил" С. А. да заплатят на "Комсед" АД направените в производството разноски и е оставила без разглеждане искането на двете дружества за възлагане на разноски. С обжалваното съдебно решение № 684 от 29.06.2022 г, постановено от Административен съд – София област (АССО) по адм. дело № 997/2021 г., е изменено решение № 791 от 29.07.2021 г. по преписка № КЗК-212/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, като е намален размера на наложената на "Майорал Мода Инфантил" С. А. имуществена санкция от 1 827 007 лв. (един милион осемстотин двадесет и седем хиляди и седем лева) на 415 228. 89 лв. (четиристотин и петнадесет хиляди двеста двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки). При тези данни касационният съдебен състав намира, че "Комсед" АД няма процесуална възможност да оспорва намаляването размера на наложената санкция, въпреки, че това дружество е било страна в първоинстанционното производство, защото по силата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е НЕБЛАГОПРИЯТНО. Per argumentum a contrario (по аргумент на/от противното) страните в първоинстанционния процес, за които оспорваното съдебно решение не е неблагоприятно - нямат право да го обжалват с касационна жалба. В конкретния случай атакуваната от "Комсед" АД част от съдебното решение не е неблагоприятна за това дружеството. При предявяне искането си до Комисията искателят е сезирал КЗК с молба за установяване на нарушение по ЗЗК, прекратяване на нарушението и налагане на санкция, без тя да е конкретизирана по своя размер. Както в процесния административен акт, така и с обжалваното съдебно решение е установено осъществено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, постановено е прекратяване на нарушението и е наложена санкция, с което напълно е постигнат целения от "Комсед" АД правен резултат, тоест изцяло е уважено искането на дружеството, по което е образувано производството. Редуцирането от съда на размера на наложената спрямо "Майорал Мода Инфантил" С. А. санкция не се отразява негативно и не засяга правата и интересите на "Комсед" АД, защото спорната санкция не се присъжда в полза на искателя, той не се обогатява с нея и същата няма да се ползва за удовлетворяване на негови претенции или за компенсиране на понесени от искателя вреди. Визираната санкция няма характер на обезщетение за "Комсед" АД и нейният размер няма никакво отношение към присъждане на бъдещо обезщетение по чл. 105 и чл. 106 ЗЗК, което се претендира по реда на ГПК в общия исков процес. Съгласно императивната норма на чл. 105, ал. 4 ЗЗК, влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд само относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. Следователно законодателят не е придал правно значение на размера на определената от КЗК или от съда санкция при последващо присъждане на обезщетение, поради което между размера на санкцията, определена по реда на ЗЗК и АПК и бъдещо обезщетение в полза на искателя, липсва каквато и да е зависимост. Ето защо намаляването размера на определената санкция, която дружеството - нарушител следва да заплати, не засяга и не нарушава интересите на "Комсед" АД. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по този вид спорове относно оспорването от искателя срещу размера на наложената имуществена санкция на предприятие, по отношение на което е прието, че е извършило нарушение на разпоредбите на ЗЗК. Безспорно определеният размер на санкцията от страна на Комисията или от първоинстанционния съд изобщо не рефлектира върху правната сфера на дружеството, по чието искане е образувано административното производство пред КЗК. Поради това за касатора липсва законово защитен правен интерес от обжалване на решението на първоинстанционния съд, с което се изменя акта на Комисията в частта, определяща имуществената санкция на "Майорал Мода Инфантил" С. А. (така е посочено в решение по адм. д. № 4625/2018 г. на четвърто отделение на ВАС, оставено в сила с решение по адм. дело № 10514/2020 г. на ВАС - петчленен състав, в решение по адм. дело № 10516/2020 г. на ВАС - петчленен състав и др.). По тези съображения настоящият съдебен състав намира касационната жалба на "Комсед" АД за процесуално недопустима, което обстоятелство налага оставяне без разглеждане горепосочената касационна жалба и прекратяване на образуваното по нея касационно производство. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в 14 - дневния преклузивен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК във връзка с чл. 64, ал. ал. 1, изречение трето ЗЗК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване, защото КЗК е издател на процесния административен акт. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество касационната жалба на КЗК е НЕОСНОВАТЕЛНА. Това е така, защото с решение № 791 от 29.07.2021 г. по преписка № КЗК-212/2019 г., Комисията е установила, че "Майорал Мода Инфантил" С. А. и "Майорал България" ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение с търговци на дребно; постановила е прекратяване на нарушението, наложила е имуществена санкция на "Майорал Мода Инфантил" С. А. в размер на 1 827 007 лв. (един милион осемстотин двадесет и седем хиляди и седем лева) за извършеното нарушение. По законосъобразността на така постановения административен акт се е произнесъл Административен съд - София - област с обжалваното съдебно решение № 684 от 29.06.2022 г, постановено от Административен съд – София област (АССО) по адм. дело № 997/2021 г., с което е изменено решение № 791 от 29.07.2021 г. по преписка № КЗК-212/2019 г. на КЗК, като е намален размера на наложената на "Майорал Мода Инфантил" С. А. имуществена санкция от 1 827 007 лв. (един милион осемстотин двадесет и седем хиляди и седем лева) на 415 228. 89 лв. (четиристотин и петнадесет хиляди двеста двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки) и е отхвърлена жалбата на "Майорал Мода Инфантил" С. А. и "Майорал България" ЕООД в останалата й част. Против оспореното съдебно решение не е предявена касационна жалба от страна на "Майорал Мода Инфантил" С. А. и "Майорал България" ЕООД, поради което отхвърлителната част от обжалваното съдебно решение е влязла в сила. Предмет на разглеждане в касационното производство е само намаленият размер на наложената на "Майорал Мода Инфантил" С. А. имуществена санкция, който според първостепенния съд следва да възлиза на 415 228. 89 лв. Решаващият състав на АССО е констатирал, че КЗК е наложила на "Майорал Мода Инфантил" С. А. за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК имуществена санкция в размер на 7% от сбора на нетните приходи от реализирани от "Майорал България" ЕООД продажба на едро на стоки с марката Mayoral в страната през 2019 г., и приходите, реализирани от "Майорал Мода Инфантил" С. А. от продажба на дребно на стоки с марката Mayoral, реализирани чрез онлайн продажби на територията на Република България през 2019 г., при изключване на вътрешногруповите обороти между двете дружества, като конкретният размер възлиза на 1 827 007 лева. Комисията е приела, че поведението на двете дружества, които заедно с търговския представител съставляват единен икономически субект (ЕИС), представлява "не особено тежко нарушение" по смисъла на т. 9. 4., предложение 2 от Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията /приета с Решение № 607на КЗК от 10.06.2021 г., обн., ДВ, бр. 51 от 2021 г., в сила от 18.06.2021 г. 8, за което нарушение размерът на санкцията се определя до 8 % от стойността на продажбите. Органът по конкуренцията се е позовал на т. 9. 5 от горепосочената Методика, според която продължителността на нарушението се оценява от КЗК, като основният размер на санкцията се умножава с коефициент за продължителност и като е приел, че продължителността на извършеното нарушение обхваща периода от 26.06.2015 г. до момента на предявяване на твърдение за извършено нарушение – 06.08.2020 г., е коригирал изчисления основен размер на санкцията с коефициент за продължителност "5, 5". Санкцията е определена от Комисията при липсата на утежняващи или смекчаващи обстоятелства. Първостепенният съд е преценил, че правилно и в съответствие с чл. 9. 1 от Методиката, КЗК е решила, че основният размер на санкцията следва да се определи въз основа на стойността на продажбите, реализирани от предприятието на територията на определения засегнат пазар, през последната финансова година от участието му в нарушението (2019 г.), възлизащи за двете дружества общо в размер на 4745473 лева. Административният съд е счел, че извършеното нарушение е "леко" по смисъла на т. 9. 4. предложение 1 от Методиката, поради това, че макар същото да засяга препродажбата на продукти на територията на цялата страна, се касае за много ограничен кръг от предприятия и потребители, които са засегнати от него. Този извод е обоснован и с установения в хода на производството пазарен дял на дружествата "Майорал" на територията на страната (по нисък от 5%), с относително малкия брой на търговци на дребно, с които същите имат търговски взаимоотношения на територията на страната (общо около 50 за целия изследван период), както и с по- краткия период на нарушението, в сравнение с този, установен от страна на КЗК. В обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, че при наличието на горните обстоятелства, съпоставени с изключително силно конкурентен и наситен пазар с много ниски прагове за навлизане в него, засегнатите предприятия и потребители са пренебрежимо малки, както и че доказаното нарушение не е с по- висока степен на вредност по отношение на конкуренцията от останалите подобни случаи на т. нар. "твърди ограничение на конкуренцията". Административният съд - София - област е съобразил разпоредбата на чл. 9. 2, предложение 1 от Методиката /приета с решение № 71 от 3.02.2009 г. на Комисията, изм. и доп. с решение № 330 от 17.03.2011 г. и № 900 от 17.11.2015 г. /, действала пред периода на осъществяване на нарушението, съгласно която КЗК определя основния размер на санкцията като процент от стойността на продажбите, в зависимост от тежестта на нарушението, който за леките нарушения се определя до 5 % от тази стойност. Посочената норма е обвързал с принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 АПК, поради което е определил като справедлива санкция в размер на 2. 5 % от стойността по чл. 9. 1 от визираната Методика. При определяне на окончателния размер на санкцията е коригирал основния й размер с коефициент от 3. 5, с оглед продължителността на нарушението, което според установения в съдебния акт период обхваща периода от 23.03.2017 г. до момента на приключване на проучването на КЗК - 06.08.2020 г. Развитите от съда относими правни заключения относно времето на извършване на нарушението са, че липсват доказателства посоченият от искателя имейл от 26.06.2015 г. да е бил изпратен и достигнал до знанието именно на тази дата до клиентите на Майорал. Първостепенният съд е изразил становище, че това ел. писмо не може да се възприеме като релевантно досежно определянето на началната дата, удостоверяваща наложената от "Майорал Мода Инфантил" С. А. и обвързваща останалите търговци ценова политика. Поради това е приел, че препращането на писмото от 2015 г. до адресите на търговците на дребно, извършено на дата 23.03.2017 г. следва да се счита за начална дата на процесния период на нарушението, тъй като едва тогава търговците на дребно са били запознати с ценовата политиката на Майорал, съответно след посочената дата са налице доказателства за наложеното ценообразуване и съответно тогава са възникнали за пръв път неблагоприятни последици за търговците, които не я спазват. Съдът е споделил изводите на КЗК относно липсата на основание за прилагане на принципа, , de minimis", прогласен с разпоредбата на чл. 16 ЗЗК, както и липсата на основания разглежданото поведение да бъде освободено от забраните по чл. 15 и чл. 17, ал. 1 ЗЗК. Възприел е и становището, че в процесния случай не са налице утежняващи или смекчаващи обстоятелства, поради което определеният размер на санкцията не следва да бъде определян по реда на чл. 10 Методиката. По тези съображения първоинстанционният съд е счел, че размерът на санкцията следва да бъде редуциран до размера от 415 228. 89 лева. Според касационния съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо постановено. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът без законово правомощие се е произнесъл относно размера на санкцията и е определил нов такъв размер, вместо КЗК, която притежавала изключителна компетентност да постановява санкции по реда на чл. 100 ЗЗК. В съдебно заседание процесуалният представител на КЗК е заявил, че с обжалваното съдебно решение са допуснати сериозни нарушения на административния процес, тъй като съдът крайно недопустимо "определя санкцията, като размер, да определя коефициенти за тежест, продължителност и т. н., това са неща от оперативната самостоятелност на КЗК., върху които дори ВАС не си е позволявал вече 20 години да решава". Настоящият съдебен състав категорично не споделя това становище, като несъответстващо на обективната истина и намира възражението за неоснователно. Съдът упражнява контрол по законосъобразност върху решението на КЗК в неговата цялост, вкл. и върху размера на определената от Комисията санкция, като законодателят не е ограничил изрично възможността за съдебна проверка по този въпрос. Щом като при съдебното обжалване се извършва преценка относно основанието за налагане на санкция по реда на чл. 100 ЗЗК, то съдът разполага с правомощие и да се произнесе по отношение на размера на определената в оспорения адм. акт санкция. Следва да се има предвид, че постановяването от съда на решение по отоншение размера на наложената санкция винаги се извършва въз основа на обективни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от него, а именно - съответствието на фактите и обстоятелствата, възприети от КЗК относно тежестта и периода на извършеното нарушение, с приложимата Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, действала към процесния период на установеното нарушение. Това произнасяне безспорно е част от дължимата по чл. 168, ал. 1 АПК проверка на акта на КЗК. В този смисъл е формираната постоянна и непротиворечива съдебна практика относно възможността съдът да изменя, съответно да намалява размера на определената от КЗК санкция: решение по адм. дело № 15367/2018 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение по адм. дело № 6647/2020 г. на ВАС - петчленен състав; решение по адм. дело № 407/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение по адм. дело № 12327/2019 г. на ВАС - петчленен състав; решение по адм. дело № 4971/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение по адм. дело № 9771/2020 г. на ВАС - петчленен състав; решение по адм. дело № 4883/2018 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение по адм. дело № 10516/2020 г. на ВАС - петчленен състав; решение по адм. дело № 9795/2018 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение по адм. дело № 11795/2019 г. на ВАС -петчленен състав; решение по адм. дело № 7213/2019 г. на ВАС - петчленен състав; решение по адм. д. № 6128/2016 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение по адм. д. № 12239/2019 г. на ВАС - петчленен състав; решение по адм. д. № 13555/2014 г. на ВАС, четвърто отделение; решение по адм. д. № 3161/2016 г. на ВАС - петчленен състав и др. За пълнота на изложението следва да се отрази, че съществува само една хипотеза, при която КЗК разполага с изключителна компетентност да определи санкция - когато Комисията не е установила нарушение, но съдът е отменил решението на КЗК, установил е нарушение и в този случай съдът връща преписката на КЗК с указание за определяне на съответната санкция за установеното нарушение. В тази хипотеза Комисията следва да определени по първичен начин санкцията и върху новия акт на органа по конкуренция съдът упражнаява контрол по законосъобразност, като се произнася по основанието и размера на определената от Комисията санкция. Настоящият случай обаче не е такъв, защото Комисията още в първото си решение е определила санкция, която подлежи на съдебен контрол в нейната цялост. Ето защо касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е допустимо постановено. Оспореното съдебно решение в обжалваната му част е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Обосновани са изводите на съда за приложимостта на Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 71/3.02.2009 г. на Комисията, изм. и доп. с решение № 330/17.03.2011 г. и № 900/17.11.2015 г., поради това, че същата се явява по-благоприятна за нарушителя, както изисква нормата на чл. 6, ал. 3 АПК, за което съдът е изложил обосновани мотиви. Съобразена и е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, според която приложимо е това материално право, което е в сила в момента на извършване на нарушението. Неоснователно е твърдението, че при прилагане на Методиката от 2009 г. вместо тази от 2021 г., изчислението на праговете за различните категории нарушения би довело до много по – високи суми. Това не е така, защото според Методиката от 2009 г. КЗК изчислява стойността на продажбите, като взема предвид реализираните от предприятието нетни приходи от продажби на съответните продукти (стоки, услуги или продукция), които са пряко или косвено засегнати или биха могли да бъдат засегнати от нарушението (т. 9. 1), като за леките нарушения е предвидена санкция до 5 % от стойността на продажбите (т. 9. 2, предложение първо). Основата за изчисление на санкцията съгласно чл. 9, ал. 2 от новата Методика /в сила от 18.06.2021 г. / се определя по същия начин, но за леките нарушения вече се предвижда по- тежка санкция - до 8 % от стойността на продажбите (чл. 9, ал. 4, т. 1). Правилно е прието от административния съд, че с оглед особеностите на конкретния случай, нарушението може да бъде дефинирано като "леко", за което съгласно т. 9. 2., предложение първо от Методиката се предвижда определяне на основния размер на санкцията до 5 % от размера на нетните приходи от продажби на съответните продукти. Съобразно определението, дадено в т. 9. 4 от Методиката тежестта на нарушението се оценява като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на конкретния случай, като за леки нарушения се считат случаите на вертикални ограничения на конкуренцията, които обхващат малък географски район или засягат ограничен кръг предприятия или потребителя, както и експлоатативните злоупотреби с господстващо положение, които обхващат относително малък географски район или засягат интересите на ограничен кръг потребители. По делото е безспорно установено, че географският пазар е определен като пазар на дистрибуция на едро на детски дрехи, обувки и аксесоари от среден към висок клас на територията на цялата страна. Независимо от това обаче, въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза (СИЕ) следва да се приеме, че определеният пазарен дял под 5 на сто на ответните дружества има незначителен ефект върху конкуренцията, доколкото извършеното нарушение действително засяга ограничен кръг от предприятия, поради наличието на силна конкуренция на съответния пазар, обусловена от високата степен на взаимозаменяемост на стоките, както и ниските бариери за навлизане на този пазар. Неоснователно е възражението на касатора относно колебанието на вещото лице при определянето на точния пазарен дял. Въпреки многобройните въпроси при приемане на експертизата в съдебно заседание, представителят на КЗК не е поискал изслушване на допълнителна или на тройна експертиза, поради което заключенията на вещото лице остават необорени и правилно са съобразени от първоинстанционния съд. В подкрепа на изложеното е и изводът, изведен от страна на КЗК в оспорения адм. акт относно структурата на пазара, според който поради липсата на съществени ограничения и административни и правни бариери през обследвания период, тенденцията за разрастването на този пазар следва да се запази, за което свидетелства и значителният брой опериращи доставчици и дистрибутори, както и постоянно навлизащите нови участници. Обосновани са и изводите на съда отнесени към броя търговци на дребно, с които дружествата от групата "Майорал" имат търговски взаимоотношения (около 50 за целия изследван период, посочен от вещото лице). При това не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател, че след като нарушението е засегнало всички контрагенти на Майорал и съответно всички потребители на стоките на дружествата в национален мащаб, то същото не следва да се квалифицира като "леко", а като "не особено тежко". При наличието на посочените данни за пазарен дял и брой контрагенти, антиконкурентно поведение не може да окаже значително влияние на засегнатия от нарушението пазар. Всички доводи, развити в касационната жалба досежно изводите на допусната и приета от съда СИЕ представляват опит за оспорване на заключението на вещото лице, което оспорване в настоящото касационно производство е недопустимо с оглед забраната за нови фактически установявания, регламентирана в императивната норма на чл. 220 от АПК. От съществено значение е и обстоятелството, че използването броя на търговските обекти на искателя пред КЗК като индикация за пазарното позициониране на дружествата Майорал не може да свидетелства за тяхното търговско влияние. Нивата на търговия на двете дружества са различни, доколкото Майорал осъществява търговия на едро с детски дрехи, обувки и аксесоари, а "Комсед" АД търговия на дребно на всякакви детски стоки, основно играчки. Както основателно е отбелязано от ответните дружества, за разлика от искателя, Майорал не разполага със собствена търговска мрежа на дребно, а реализира продажби чрез търговските си партньори, които оперират основно чрез един търговски обект. Поради това се явява изцяло обоснован извода, че нарушението засяга ограничен брой предприятия (търговци на дребно) и потребители. Обстоятелството, че споразумението за определяне на цени за препродажба на продуктите, доставяни от групата Майорал на търговци на дребно, има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и представлява нарушение съгласно забраната по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, има отношение към необходимостта от анализиране на неговия конкретен, реален или потенциален резултат на пазара, но не и към тежестта на самото нарушение. Неоснователни са и касационните оплаквания във връзка с определяне от съда на началния период на извършеното нарушение. Решаващият състав на АССО правилно е съобразил, че липсват каквито и да е доказателства вътрешната имейл кореспонденция от 26.06.2015 г. между търговския представител на "Майорал Мода Инфантил" ЕАД в България и служител на същото дружество, с предмет "Онлайн политика" (Online Policy), да е била изпратена до търговците на дребно и получена от тях именно на тази дата. В подкрепа на този извод е и посоченото от КЗК в постановеното от нея решение, че от имейлът изпратен на 26.06.2015 г. от търговския представител до "Майорал Мода Инфантил" С. А. не е видно, че той е изпратен на адресите на търговците на дребно. Това обстоятелство не може да бъде опровергано от твърдението, че от електронната кореспонденция от 23.03.2017 г. ставало ясно, че търговците на дребно са били запознати с политиката на Майорал, тъй като търговският представител посочва, че политиката е изпратена до "всички клиенти". Противно на твърдяното от "Комсед" АД, за достигането до адресатите не може категорично да свидетелства и обръщението "Уважаеми клиенти". Дори и тази кореспонденция да е стигнала до знанието на всички търговци на дребно, то не е безспорно установена датата на изпращането. Такива доказателства не представя нито един от контрагентите на Майорал, включително и самият касационен жалбоподател. При тези данни следва да бъдат възприети изводите на първостепенния съд, че от съвкупния доказателствен материал по делото се установява, че препращането на писмото от 2015 г. до адресите на търговците на дребно едва на 23.03.2017 г. следва да се счита за начална дата на процесния период на нарушението, доколкото след тази дата всички търговци са били запознати с наложените цени на препродажба на съответните продукти и периодите, в които следва да правят намаленията си. При така определения начален период на нарушението, съдът правилно е приложил съответния коефициент за продължителност, в съответствие с т. 9. 5 от приложимата Методика. Според настоящата касационна инстанция определената от първостепенния съд санкция изпълнява една от основните й цели – да има превантивен и възпиращ ефект срещу бъдещи недобросъвестни действия от страна на конкретния нарушител и останалите евентуални нарушители. Определената от съда имуществената санкция е справедлива и обоснована, така че от една страна държи сметка за превантивния и възпиращ ефект по отношение на нейния адресат, а от друга - не осуетява възможността му да осъществява дейността си, съставлявайки прекомерно финансово бреме. В този случай следва да бъде отчетено, че макар размерът на санкцията да е водещ критерий за преценка на нейния превантивен и възпиращ ефект, наличните обществено-икономически фактори обуславят формирането му по начин, по който да не води до прекомерно финансово обременяване на търговските дружества и до ограничаване на възможностите им за ефективно опериране на съответния икономически пазар. Предвид изложеното, крайният извод, който се налага е, че при определяне дължимия размер на санкцията Административен съд - София област е взел предвид тежестта и продължителността на нарушението, като по този начин е отчел в необходимата степен принципа на пропорционалност и конкретния размер на имуществената санкция, който не надхвърля необходимия такъв с оглед ефективното наказване на нарушителя и постигането на целения възпиращ ефект, при стриктно спазване на законовите изисквания и цели, регламентирани в чл. 100 ЗЗК и в Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 71/3.02.2009 г. на Комисията, изм. и доп. с решение № 330/17.03.2011 г. и № 900/17.11.2015 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение, в оспорената му част, не страда от инвокираните с касационната жалба на КЗК пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. По РАЗНОСКИТЕ: Предвид изхода на спора претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК направеното искане от процесуалния представител на ответника "Майорал България" ЕООД, гр. София за присъждане на сторените разноски пред ВАС е основателно и е заявено своевременно. Съдът счита, че претендираният размер на договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на спора, както и на оценяемия интерес, представляващ разликата между стойностите на наложената санкция от Комисията и тази, определена от първостепенния съд. С оглед на това КЗК следва да да заплати на горепосоченият ответник в касационния процес адвокатско възнаграждение в размер на 2382, 20 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,