Решение № 1865 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2009 г.

Решение № 1865 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 ЗУБ е образувано по жалба на Али Абдулджалил Али, гражданин на Ирак, против решение № 351/3.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. Изложени са съображения че административното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна - ДАБ чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение приема, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното административно решение на жалбоподателя е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по изложени съображения, че липсват предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Видно от направеното интервю с жалбоподателя, той напуска Ирак на 18.11.2008 г. с фалшив паспорт, който изхвърля в Турция. От там заминава за Гърция, но го залавят граничарите и го връщат в Турция, от където влиза нелегално в България на 1.02.2009 г. Жалбоподателят мотивира молбата си за статут на бежанец с проблема от криминално естество. Разказва в интервюто си, че станал неволен свидетел на убийство, за което съобщава в полицията. Два дена по-късно в семейството му идва непознат човек, който му дава пари под формата на приятелска помощ и жалбоподателят ги приема. Майка му приема, че след като е взел парите, той ще бъде принуден да стане терорист, поради което трябва да напусне държавата. При така изложените фактически обстоятелства, установени от интервюто на жалбоподателя, законосъобразни са изводите на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ. Не е установено чужденецът да е преследван по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Според посочената правна норма действия на преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Самото преследване като понятие означава достатъчно тежко по своето естество или повторяемост нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека - чл. 8, ал. 4 ЗУБ. В разглеждания случай не са установени фактически обстоятелства, обуславящи основанията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за приложението на тази правна норма, тъй като не може да се приеме, че е имало преследване или съществува риск от преследване в бъдеще по изложените от жалбоподателя причини. Законосъобразни са изводите на административния орган, че жалбоподателят не е бил обект и за него не се установява риск за нито едно от посегателствата, визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Спрямо жалбоподателя не е налице заплаха поради безогледно насилие в държавата му по произход. От информацията в становище на МВнР с вх. № 2122/20.07.2009 г. е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигащо границите на въоръжен конфликт. В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Обжалваното административно решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на приложимия материален закон и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение