Решение № 3637 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13699/2019 г.

Решение № 3637 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13699/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 360 от 03.10.2019 г., постановено по адм. д. № 388/2019 г., Административен съд - Добрич, е отхвърлил оспорването на ЕТ "Орхидея – МБ – М. Кирчев", ЕИК 124014995, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Оборище" № 69 А, представлявано от М. Минчев, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-213/12.06.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на ЕТ "Орхидея – МБ – М. Кирчев" е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за продажба на промишлени стоки, находящ се в гр. Добрич, ул. "Дунав", до блок № 24 и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. С решението жалбоподателя е осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Орхидея – МБ – М. Кирчев", ЕИК 124014995, представлявано от М. Минчев, чрез процесуалния му представител адв. М. Тодорова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Добрич е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Добрич. Ответният по касационната жалба началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при Централно управление на Национална агенция за приходите, оспорва подадената жалба в писмена защита от 13.02.2020 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – Добрич е отхвърлил оспорването на ЕТ "Орхидея – МБ – М. Кирчев", ЕИК 124014995, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Оборище" № 69 А, представлявано от М. Минчев, срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-213/12.06.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ "Орхидея – МБ – М. Кирчев" е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за продажба на промишлени стоки, находящ се в гр. Добрич, ул. "Дунав", до блок № 24 и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите; 2. Материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ са налице - при извършена контролна покупка в 13: 40 ч. на 10.06.2019 г. на 1 бр. валяк за боядисване на стойност 5, 60 лева, заплатени в брой от органа по приходите, не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта или ръчна касова бележка от кочан; 3. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 0349968/10.06.2019 г., в който е посочено, че разликата между разчетената касова наличност от фискалното устройство и наличните парични средства в касата е в размер на 5, 60 лева; 4. Определеният срок на действие на принудителната административна мярка е обоснован с тежестта на нарушението и вида и характера на извършваната търговска дейност; 5. Заповедта е връчена на търговеца на 18.06.2019 г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F493188/18.06.2019 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС; 6. Доколкото в хода на производството пред съда жалбоподателят е представил заверено копие на касова бележка № 20 от 10.06.2019 г. за закупен 1 бр. валяк за сумата от 5, 60 лева, с твърдение, че тя е издадена в деня на проверката и не е налице извършено административно нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от негова страна, както и заверено копие на сторно касова бележка по ФКБ № 40465 от 03.05.2019 г. за сумата от 5, 556 лева, с твърдение, че органите по приходите не са проверявали кочана с касови бележки за продажби, а кочана с касови бележки за сторно операции, копие от който била и втората представена касова бележка, то първоинстанционният съд е приел, че търговецът е присъствал по време на проверката и е подписал без възражения протокола за извършването й, в който изрично е записано, че последната издадена касова бележка от кочан е от 03.05.2019 г. под № 26. Административният съд е приел, че представената едва в хода на съдебното производство сторно касова бележка не може да бъде кредитирана, тъй като в нея липсва отразяване на номер и дата на издаване. Приел е, че не може да бъде кредитирана и представената от жалбоподателя ръчна касова бележка, тъй като тя няма час на издаване и не установява плащането да е регистрирано и отчетено преди извършването на проверката. От обстоятелството, че търговецът сам е посочил в жалбата си, че проверяващият е взел стоката и е напуснал обекта, докато той е вадил кочана, съдът е приел, че ръчната касова бележка е издадена след извършената продажба, като е отбелязано като допълнителен аргумент в подкрепа на това и факта, че жалбоподателят не е представил попълнена касова бележка и след легитимацията на органите по приходите и извършването на проверката. Според съда издаването на ръчна касова бележка на един по-късен етап не води до извод за отсъствие на нарушение, тъй като към този момент то вече е било осъществено, а и липсвали всякакви доказателства по делото за наличие на изискуемите по чл. 36 от Наредбата предпоставки за документиране на продажбата с касова бележка от кочан, след като в обекта е имало налично работещо фискално устройство. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Решението на Административен съд – Добрич е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на ЕТ "Орхидея – МБ – М. Кирчев" за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. Излага се, че от събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че търговецът е издал ръчен касов бон за процесната продажба, съдържащ всички необходими реквизити, установяващи регистриране на продажбата от търговеца. Твърди се, че административният орган е следвало да се мотивира при определянето на срока на ПАМ, като е посочено, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от ЕТ "Орхидея – МБ – М. Кирчев" не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на 1 бр. валяк за боядисване на стойност 5, 60 лева, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Макар търговецът да оспорва описаната в акта фактическа обстановка, последната се установява от събраните по делото доказателства, в т. ч. и подписания без възражения от присъстващия по време на проверката търговец протокол за извършването й. По силата на чл. 50, ал. 1 ДОПК същият съставлява годно доказателство за установените факти и обстоятелства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя за несъответствие на акта с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. За констатираното нарушение на реда за издаване на документ за продажбата чл. 186 ЗДДС предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. В тази насока с оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е обосновал и мотивирал срока за налагане на принудителната административна мярка. В тази връзка мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на ЕТ "Орхидея – МБ – М. Кирчев", ЕИК 124014995, Административен съд – Добрич е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,