Решение № 534 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2008 г.

Решение № 534 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПР на ГПК, (ДВ, Бр. 59/2007 г.) във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). К. Д. И. от гр. Б. обжалва и иска да се отмени Решение № I-211 от 7.11.2007 г. по гр.въз.д. № 287/2007 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която са определени правата на съсобствениците на допуснатите до съдебна делба земеделски земи, като вместо квота от 4/144 идеални части и е определена квота от 3/144 идеални части. Поддържа се, че в обжалваната част решение е неправилно, поради допуснати нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). С втора самостоятелна касационна жалба, И. Д. Б. от с. Б., Бургаска област също обжалва и иска да се отмени Решение № I-211 от 07.11.2007 година по гр.въз.д. № 287/2007 г. на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са определени правата на съсобствениците на допуснатите до съдебна делба земеделски земи, като вместо квота от 4/144 идеални части му е определена квота от 3/144 идеални части. Поддържа се, че в обжалваната част решение е неправилно, поради допуснати нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд като въззивна инстанция, в правомощията на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отменил решението на районния съд по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), с което е допусната съдебна делба на земеделски земи, останали в наследство от К. Б. - починал на 15.05.1953 г. в землището на с. В., в частта за квотите на съделителите в коляното на А. К. Б., починал 1965 г., определени на внуците му - касаторите К. И. и И. Б., деца на дъщерята от първия му брак Л. Б., като вместо определената квота от 4/144 идеални части е определена квота от 3/144 идеални части. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Правата на съделителите в съсобствеността на процесните земеделски земи, в коляното на А. Б., са определени законосъобразно от въззивния съд. Предмет на делбата са земеделски земи, останали в наследство от общия на страните наследодателя К., възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Пред въззивния съд, производството е образувано по жалбата на Н. А. Б. досежно определените квоти на съделителите в коляното на А. К., починал през 1956 година, който е едно от шестте деца на общия наследодател. Данните по делото сочат, че след смъртта си А. Б. оставя за наследници по закон - съпруга С (починала 1977 г.) и деца Н., А. и Л. Стояна Б. наследява част, равна на частта на всяко дете - т.е. 1/4 идеална част от полагащата се 1/6 идеална част от наследството т.е. 1/24 идеална част. Дъщерята Л. Б. е дете от първия брак на А. Б. и наследява само 1/4 идеална част от частта на бащата - т.е. 1/24 идеална част . Тя не е дъщеря на С. Б. и не я наследява. След смъртта на С. Б. наследници по закон са само нейните рождени деца - Н. А. Б. и А. А. Б., като именно те наследяват нейната 1/24 идеална част т.е. по 1/48 идеална част, наред с наследения личен дял от по 1/48 идеална част или 3/48 идеални части, равняващи се при общ знаменател от 144 дяла на 9/144 идеални части. Люба Б. е починала през 1952 г., оставайки за наследници по закон двете си деца - К. Д. И. и И. Д. Б. Техните права по арг. на чл. 5, ал. 1 ЗН са равни или всеки от тях има по равен дял от дела на майка им - т.е. по 1/48 идеална част равняваща са при общия знаменател от 144 части на дял от 3/144 идеални части. Неоснователно се релевира възражение за незаконосъобразност, тъй като по отношение на С. Б. следва да намери приложение чл. 9а ЗН. Задължителната съдебна практика по приложението на чл. 9а ЗН, обобщена с ТР 1/98 на ОСГК на ВКС приема, че при възстановяването на недвижими имоти съгласно реституционните закони, приети след 1991 г., собствеността се запазва за лицата, имащи качеството на наследник на починалия собственик, от чиито патримониум конкретния имот е бил одържавен. При даденото тълкуване "последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а ЗН може да бъде и първият съпруг на наследодателя, доколкото бракът е сключен след одържавяването на имотите, поради което и чл. 9а ЗН намира приложение само при наличието на кумулативни предпоставки: гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации, съпругът, чиито наследници претендират права в съсобствеността, да е преживял съпруга-собственик, от брака да няма родени или осиновени деца и преживелият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. При данните по делото, че процесните земеделски земи са одържавени от К. Б. и са възстановени на неговите низходящи наследници (деца и по заместване внуци, в т.ч. и на преживяла съпруга на сина А. Б. С. Б.) не може да се обоснове наличие на хипотеза на чл. 9а от ЗН. Разпоредбата на чл. 9а ЗН би намерила приложение само доколкото собственикът на възстановените земи няма низходящи наследници, а след смъртта му е останала само преживяла съпруга, починала преди реституцията и наследници по съребрена линия т. е. при хипотеза, различна от настоящата. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховния касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия