Решение № 7236 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2012 г.

Решение № 7236 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емилия Василева Григорова и Димитър Златанов Григоров, гр. София, чрез. проц. им представител адв. Петя Патлеева против Решение № 2974/15.12.2011 г., постановено по адм. д. № 2525/2011 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Емилия Григорова и Димитър Григоров против Решение № 2405-10 от Протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г. на Общински съвет Варна, с което е одобрен ПРЗ на кв. "Св. Никола", гр. Варна, в частта относно имот № 731, в който попадат новообразувани УПИ ХVII 1180 и УПИ ХХII - за трансформаторен пост. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Касационните основания не намират подкрепа от приетите по делото доказателства. Спазени са законовите изисквания досежно предвидения трансформаторен пост. Решаващият съд е изложил подробни и обосновани мотиви в тази връзка, които настоящата инстанция изцяло споделя. За този обект са спазени изискванията на чл. 16, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 16, ал. 4 ЗУТ относно изискването за определяне на равностоен имот съобразно местоположението в процесната местност. Вещото лице е установило и, че приетият подробен устройствен план е съобразен с ТУП Варна и въведените параметри за застрояване. Правилно съдът е приел, че преценката за необходимостта от трансформаторен пост е само по целесъобразност на плана, поради което и събирането на допълнителни доказателства в тази насока не са допустими. Наведените доводи за необоснованост на решението предвид неизследване на обстоятелства относно схемата за електрификация и за предвидената сервитутна зона са неоснователни. Исканията в тази насока са неотносими към предмета на съдебния контрол, съобразно чл. 213 ЗУТ и чл. 145, ал. 1 АПК, предвиждащ такъв контрол само за законосъобразност на акта, а не и целесъобразността му. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав