Решение № 4435 от 10.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение 6199 от 29.10.2021 г. по адм. д. 4657/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед 235 от 27.04.2021 г. С посочената заповед на Българска телекомуникационна компания ЕАД (БТК ЕАД) е забранено да използва нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Българска телекомуникационна компания ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед 235 от 27.04.2021 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 ЗЗП (противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност) на БТК ЕАД се забранява при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, като предоставя на потребителите срещу допълнително заплащане на такса допълнителна услуга Видеотека MAXI на абонамент, без същата да е поискана от потребителя и без нейното предоставяне да съществува като клауза по сключен договор/допълнително споразумение. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало по постъпила в КЗП жалба на потребител с вх. Ц-03-10995/14.12.2020 г. В жалбата потребителят посочил, че през месец юни 2020 г. представител на БТК ЕАД в телефонно обаждане го уведомил, че договорът му за интернет и телевизия изтича, като може да сключи нов такъв по куриер. На потребителя било обяснено, че договорът не може да бъде продължен за нов срок, тъй като при подписването му са били действащи други промоционални условия, валидни само за срока, определен в него, и в случай, че желае да бъде продължен, то таксата ще бъде увеличена значително. На потребителя бил предложен пакет услуги за интернет и телевизия за 34,18 лв. на месец. На 26.06.2020 г. между потребителя и дружеството бил сключен нов договор/допълнително споразумение, в което подробно били описани предоставените услуги. След сключване на допълнителното споразумение потребителят получил фактура и платил по нея сума в размер на 58,82 лв. По следващата фактура платил сума в размер на 41,00 лв. През месец октомври потребителят бил уведомен, че таксата била завишена поради включената в договора услуга Видеотека Макси. Потребителят твърди, че такава услуга не е заявявал, нито е включена към подписания нов договор. След извършена проверка по подадената жалба административният орган е констатирал, че процесната услуга е била предоставяна на потребителя по силата на предходен договор от 31.07.2018 г., който е с изтекъл срок. Съгласно същия договор при прекратяване на действието му се прекратяват всички договорени и предоставяни по него услуги, включително и тези за допълнителни услуги, каквато е услугата Видеотека МАКСИ. Видно от допълнителното споразумение от 26.06.2020 г. между потребителя и БТК ЕАД за новия 24-месечен период за предоставяне на услугите Интернет и ТВ не е включено ползването на процесната услуга. По горните съображения административният орган е приел, че търговецът е начислил на потребителя месечни такси за незаявена услуга в продължение на няколко месеца, без да е имал правно основание за това. Тази практика на търговеца е преценена от административния орган като недобросъвестна и професионално некомпетентна. В резултат от нея потребителят е бил задължен да заплаща допълнителна услуга, която не е заявявал за предоставяне и за която не е сключено допълнително споразумение. С оспорената заповед на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 ЗЗП председателят на Комисията за защита на потребителите е забранил на БТК ЕАД прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, като предоставя на потребителите срещу допълнително заплащане на такса допълнителна услуга Видеотека MAXI на абонамент, без същата да е поискана от потребителя и без нейното предоставяне да съществува като клауза по сключен договор/допълнително споразумение. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като описаното в акта фактическо основание не съответства на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, а на чл. 68з ЗЗП, който обхваща случаите на агресивна търговска практика. По изложените съображения съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото няма спор по фактите, а по приложението на закона. Осъществяваната от търговеца практика правилно е квалифицирана от административния орган по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Описаната търговска практика противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, тъй като операторът прехвърля отговорността за своя пропуск да преустанови предоставянето на процесната услуга върху потребителя, в тежест на когото възлага задължение да плаща за непоисканата услуга. Тази практика е променила съществено икономическото поведение на потребителя, който е заплатил сумите по първите няколко фактури, всяка от които поотделно е на по-висока стойност от договорената цена в допълнителното споразумение. Съставът на агресивна търговска практика по чл. 68з ЗЗП включва като задължителен елемент използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, като в настоящия случай липсват доказателства за осъществяването му. По горните съображения изводът на съда за неправилна правна квалификация на процесната практика е неправилен. Обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Предвид това, че спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да бъде решено от касационната инстанция по същество, като решението бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на касационния жалбоподател за заплащане на направените по делото разноски в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 70 лева платена държавна такса. Искането му за присъждане на минимално възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредба 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е неоснователно. Действително касационният жалбоподател се представлява от адвокат, за който на л. 6 по делото е приложено пълномощно, но липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение