Решение № 5102 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2011 г.

Решение № 5102 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмил Валентинов Агов от град Търговище срещу Решение № 39/25.03.11 г. по адм. д. 21/2011 г. по описа на Търговищкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 2/14.01.2011 г., издаден от Директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - Търговище. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и АУПДВ. Не претендира разноски. Ответникът директорът на ОПУ - Търговище в писменото си възражение оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-во отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 39/25.03.2011 г., постановено по адм. дело № 21/2011 г. по описа на Търговищкия административен съд е отхвърлена жалбата на касатора против АУПДВ № 2/14.01.2011 г., издаден от Директора на Областно пътно управление /ОПУ/ - Търговище, установяващ, че Агов дължи такси, в размер на 345,65 лева и лихва за тях, към 14.01.2011 г., в размер на 64,50 лева. Такси дължими, съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/- за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на търговски крайпътен обект. Административен съд - Търговище е приел за установено, че АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма, с всички необходими реквизити; изхожда от компетентен орган в кръга на правомощията му, като при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила или на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационният жалбоподател Агов твърди, че спорът е разрешен при неизяснена фактическа обстановка - административният орган не е комплектовал изцяло административната преписка - в същата липсва писмо, с изх. № 222/6.06.2008 г., издадено от директора на ОПУ -Търговище с адресати - лица, между които и жалбоподателят. Същото е представено с касационната жалба. С него Агов е уведомен, че считано от 9.06.2008 г., че административния орган едностранно преустановява действието на издадено разрешение за специално ползване чрез експлоатация на преместваем търговски крайпътен обект, считано от 9 юни 2008 г. - като изрично се сочи от администрацията, че за времето през което обектът не работи - такса не се дължи. От събраните по делото доказателства не се установява факта дали преместваемият крайпътен търговски обект е функционирал през целия процесен период и дължи ли се такса, съгласно издаденото разрешително. Представеното пред касационната инстанция писмо несъмнено представлява част от преписката по установяване на публичното държавно вземане, която в нарушение на процесуалните правила не е комплектована в нейната цялост. В резултат от това съществено процесуално нарушение съда е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка и направените в касационната жалба оплаквания в този смисъл са основателни. По изложените съображения касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. При така констатираните нарушения на процесуалния закон, които препятстват касационната проверка по същество на спора с оглед забраната по чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав съд намира, че решението на ТАС следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,