Решение № 1397 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2011 г.

Решение № 1397 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от Постоянната комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси към Общински съвет гр. Свищов, представлявана от председателя й Георги Манов, искане за отмяна на влязло в сила решение № 10866 от 22.07.2011 г. по адм. дело № 2814/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Срещу същото влязло в сила решение са подадени още две искания за отмяна, съответно от доц. д-р Пламен Георгиев Пътев чрез адв. Павлов и от Андрей Боянов Захариев чрез адв. Пенков. Всички молители поддържат в исканията си, че са налице основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 239, т. 1, 4 и 6 от АПК. Ответникът по исканията за отмяна - Районна прокуратура - гр. Свищов, не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че искането за отмяна от доц. д-р Пламен Пътев е процесуално недопустимо, тъй като молителят не е лице по смисъла на чл. 246, ал. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. В случая решението, чиято отмяна се иска, няма сила по отношение на молителя Пътев. Същото не може да бъде благоприятно или не за него, тъй като решава един спорен въпрос, който не засяга молителя - установяването на конфликт на интереси на трето лице - Андрей Захариев, за което на същия му е наложено административно наказание "глоба". При липсата на сила на решението, чиято отмяна се иска, по отношение на доц. д-р Пламен Пътев, и липсата на пряко засегнати негови права или интереси от същото, молителят не притежава процесуалното право по чл. 246, ал. 1 от АПК да иска отмяна, поради което искането му следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. Исканията за отмяна, подадени от Постоянната комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси към Общински съвет гр. Свищов и от Андрей Захариев са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е обезсилил решение № 377 от 05.01.2011 г. по адм. дело № 367/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта му, в която е отхвърлен протестът на прокурора при Районна прокуратура - гр. Свищов против решение от 23.04.2010 г. на Комисията за установяване на конфликт на интереси в Общински съвет гр. Свищов, като е прекратил съдебното производство в тази част. Отменил е решението в останалата част и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е установил наличието на конфликт на интереси за Андрей Боянов Захариев от гр. Свищов, в качеството му на общински съветник в Общински съвет гр. Свищов при гласуване на решение № 556 по протокол № 35 от 30.04.2009 г. за избор на членове на съвета на директорите на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД, и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 5 000 лв. В исканията си молителите твърдят, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК във връзка с решението по адм. дело № 56/2008 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, оставено в сила с решение № 8854 от 03.07.2009 г. по адм. дело № 12275/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С цитираното решение административният съд е отменил решение № 34 по протокол № 4 от 19.12.2007 г. от извънредно заседание на Общински съвет гр. Свищов, с което доц. д-р Пламен Пътев е освободен като член на Съвета на директорите на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ("ВиК - Свищов") ЕАД. Молителите поддържат, че правната последица от влезлите в сила решения е, че доц. д-р Пътев въобще не е освобождаван, а е бил възстановен като член на Съвета на директорите на горното дружество, което представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Заявяват също така, че е налице и хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като съществували две влезли в сила съдебни решения между същите страни и на същото основание, които си противоречат. Следователно, не бил налице конфликт на интереси по отношение на Андрей Захариев. Изложени са също така доводи, че решението, чиято отмяна се иска, било в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по гр. дело № 2/2004 г., както и с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., и двете на Върховния касационен съд. Третият молител поддържа в искането си и наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК, без да посочи конкретното решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Първото посочено в исканията за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото са онези, които страната, дори при положена достатъчна грижа за водене на процеса, не е могла да узнае или представи по делото. Наред с това, новите писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Представените писмени доказателства не представляват нови такива, които да са от съществено значение за делото. Сочените "нови писмени доказателства" са представени в производството по адм. дело № 367/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново, били са известни на страните и са включени в доказателствения материал по делото. Те не представляват ново писмено доказателство, поради което искането за отмяна на решението на основание чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно. Исканията за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК също са неоснователни. За да е налице основанието за отмяна в сочената хипотеза, следва да е налице тъждество по предмет и страни между противоречащите си съдебни решения поне относно част от страните или от спорния предмет. В случая, липсва каквото и да е било тъждество между страните и предметът на решенията, за които се твърди, че си противоречат. Страни в съдебното производство, приключило с постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, са Районна прокуратура - гр. Свищов, Андрей Боянов Захариев и Постоянната комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси към Общински съвет - Свищов, а в производството по адм. дело № 56/2008 г. по описа на Административен съд Велико Търново са участвали кметът на Община Свищов и Общински съвет - гр. Свищов. Предвид тези обстоятелства, не е налице първото законово условие - еднаквост на страните (субективно тъждество) между решението, чиято отмяна се иска, и соченото в исканията като противоречащо му друго съдебно решение. Предмет на разглеждане в двете съдебни производства са различни актове. В хипотезата на решението по адм. дело № 2814/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, съдът е установил наличие на конфликт на интереси на Андрей Захариев след като е бил надлежно сезиран, а при решението по адм. дело № 56/2008 г. на Административен съд Велико Търново, предмет на разглеждане е решение по протокол на Общински съвет гр. Свищов. Следователно, и от обективна страна липсва еднаквост на спора (обективно тъждество) по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. Не е налице и твърдяното противоречие на процесното решение с решение № 6165 от 12.05.2010 г. по адм. дело № 3439/2010 г., на чиито мотиви се позовава в искането си третият молител. Мотивите не са част от съдебното решение и противоречието между фактическите и правните установявания в тях или между тях не е основание за отмяна. В конкретния случай изложените съображения не сочат наличието на две противоречащи се съдебни решения, а са оплаквания по съществото на спора, които следва да бъдат разгледани едва ако в извънредното производство по отмяна се установи основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. С оглед горните констатации, заявените обстоятелства не обосновават приложението на чл. 239, т. 4 от АПК и исканията за отмяна се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени и на това основание. Съдът намира, че липсва твърдяното и в третото искане основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи. Молителят не е цитирал конкретното решение, на което основава искането си отмяна, с оглед на което искането и на това основание следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,