Решение № 11511 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2018 г.

Решение № 11511 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14385/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Колева чрез адв. Д. Танев против решение № 143/12.10.2018 г., по адм. дело № 168/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово в частта, в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на Г. Колева против Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико Търново с пр. осн. чл. 204 АПК във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита по АНД № 1633/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово в размер на 300,00 лева, както и по КАНД № 95/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово в размер на 300, 00 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в оспорвана част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените от Колева искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответната страна по касационната жалба – Регионална дирекция по горите– Велико Търново, чрез своя процесуален представител – гл. юрк. С. Иванова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна от външна страна, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с иск от Г. Колева, за осъждането на Регионална дирекция по горите – Велико Търново да й заплати сумата от 300, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по АНД № 1633/2017 г. на РС – Габрово във връзка със съдебното обжалване на НП № 492 от 16.02.2017 г., издадено от директора на РДГ – Велико Търново, с което на Г. Колева е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, както и да й заплати сумата от общо 600, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и представителство по АНД № 1634/2017 г. на РС – Габрово и по КАНД № 95/2018 г. във връзка със съдебното обжалване на НП № 493 от 16.02.2017 г., издадено от директора на РДГ – Велико Търново, с което на Г. Колева е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Поискано е и присъждане на направените по делото разноски. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 143 от 12.10.2018 г. е уважил предявените от Г. Колева искове частично, осъждайки Регионална дирекция по горите – Велико Търново да й заплати обезщетение в размер на 300,00 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по АНД № 1634/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете на Г. Колева против РДГ – Велико Търново за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита по АНД № 1633/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово в размер на 300, 00 лева, както и по КАНД № 95/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово в размер на 300, 00 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 754/28.12.2017 г., постановено по АНД № 1633/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязло в сила на 23.01.2018 г., видно от отбелязването върху самото решение (л. 22-23 от АНД № 1633/2017 г.) е отменено Наказателно постановление № 492 от 16.02.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. Съдът е приел за установено, че в производството по АНД № 1633/2017 г. Колева, в качеството й на жалбоподател в производството, е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, като от представения договор за правна защита и съдействие (л. 18 от АНД № 1633/2017 г.) се установило, че е било уговорено възнаграждение в размер на 300, 00 лева, платимо в брой, като в договора било посочено, че сумата е платена, но без да е посочен начина на плащане - в брой или по сметка. Съдът е приел, че упълномощеният процесуален представител – адвокат Д. Танев от САК е представлявал Г. Колева и в проведеното открито съдебно заседание. Съдът е установил, че с решение № 74 от 12.02.2018 г., постановено по АНД № 1634/2017 г. по описа на Районен съд - Габрово, по жалба на Г. Колева, е потвърдено изцяло наказателно постановление № 493 от 16.02.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. Впоследствие решението на районния съд е било обжалвано пред Административен съд - Габрово и е образувано КАНД № 95/2018 г., по което е постановено окончателно Решение № 50 от 15.05.2018 по КАНД № 95/2018 г. и е отменено решение № 74 от 12.02.2018 по АНД № 1634/2017 г. по описа Районен съд - Габрово като е отменено и НП № 493/16.02.2017 г. на директора на РДГ - Велико Търново. От представения договор за правна защита и съдействие (л. 19 от АНД № 1634/2017 г.) съдът е установил, че в производството по обжалване на НП, по което е било образувано АНД № 1634/2017 по описа на Районен съд - Габрово, Г. Колева е била представлявана от процесуален представител - адв. Танев, като съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 7.02.2018 г. е било уговорено възнаграждение в размер на 300, 00 лева, платимо в брой, което обстоятелство било посочено и в договора. Установено е също така, че в производството по КАНД № 95/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово, ищцата отново е била представлявана от адв. Танев. Съдът е счел, че съобразно представения договор за правна защита и съдействие (л. 17 от КАНД № 95/2018 г.) било уговорено възнаграждение в размер на 300, 00 лева, платимо в брой, като е прието, че в договора имало отбелязване, че сумата е платена, но без да е посочен начинът на плащане - в брой или по сметка. Съдът е установил, че упълномощеният процесуален представител – адвокат Танев бил осъществил процесуално представителство на Г. Колева като я бил представлявал в проведените пред въззивната и касационната инстанция открити съдебни заседания. При така установеното, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявените пред него искове са частично основателни. Административният съд е счел, че липсвало основание да се приеме, че Колева е доказала по надлежния ред реално претърпени имуществени вреди във връзка със сключването на Договор за правна защита и съдействие № 0303201 от 3.12.2017 г. и Договор за правна защита и съдействие № 0303209 от 30.04.2018 г., които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменени НП. За да се мотивира съдът е приел, че в представените по АНД № 1633/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово договор за правна защита и съдействие било уговорено възнаграждение в размер на 300, 00 лева за всяко от производствата, като в договора срещу платена сума била посочена такава в размер на 300 лева, но без да е бил посочен начин на плащането й – в брой и/или по сметка. Това довело съда до извода, че исковата претенция на Колева в тази й част се явявала недоказана и неоснователна. Съдът, позовавайки се на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е приел, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като в договора следвало да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представяли доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ било достатъчно и имало характера на разписка. На първо място съдът е посочил, че тъй като договорът за правна защита и съдействие представлявал частен писмен документ, същият нямал обвързваща доказателствена сила и можело да служи като доказателство единствено за факта, че е подписан от лицата, сочени като страни по договора, но не и че отразените обстоятелства действително са се осъществили, като освен това, частните документи нямали и достоверна дата. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че по отношение установяване начина на плащане по договорите за правна защита и съдействие, Колева била ангажирала свидетелски показания, като според показанията на разпитания по делото свидетел - С. Колев, който бил съпруг на ищцата, последната имала съставени общо 4 акта от РДГ – Велико Търново като от тях била обжалвала 2 броя актове и наказателни постановления. Съдът е приел, че според свидетеля било договорено адвокатско възнаграждение от по 300, 00 лева за всяко от делата, като в офиса на Колева били подписани договорите и пълномощните и същата дала парите на адвоката в присъствието на свидетеля през декември 2017 г. и в края на април 2018 г. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) свидетелски показания не се допускали за установяване на погасяването на парични задължения, като дори и да се приемело, че забраната била приложима само в отношенията между страните по договора, но не и в отношенията им с трети лица, то недопустимостта оставала да важи, ако се целяло установяване на основанието, на което е направено плащането, както и за размера на платената сума. Предвид изложеното първоинстанционният съд е счел, че с показанията на разпитания свидетел е недопустимо да се приеме за установено, че Колева е изплатила в офиса си договорения адвокатски хонорар по два от процесните три договора за правна защита и съдействие. Съдът е отбелязал също, че предвид факта, че свидетелят бил съпруг на ищцата, можело да се предполага заинтересованост в полза на ищцата, а именно - претенцията й да бъде уважена. Това довело съда до извода, че свидетелските показания не следвало да бъдат кредитирани с доверие. Наред с изложеното, в зависимост от факта, че единствено по отношение на представения по АНД № 1634/2017 по описа на Районен съд – Габрово договор за правна защита и съдействие № 0303204 от 7.02.2018 година (л. 19) било вписано, че уговореното възнаграждението за въззивната инстанция в размер на 300, 00 лева е заплатен – изцяло и в брой, като заплащането било станало преди приключване на съдебното производство, с което процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, административният съд приел, че в тази част исковата претенция на Колева се явява основателна и доказана, поради което следвало да бъде уважена. Административният съд е счел, че въпреки частичната основателност на претенцията, както и въпреки направеното своевременно искане на ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски, същото било изцяло неоснователно, тъй като в представения Договор за правна защита и съдействие № 0303214 от 25.07.2018 година (л. 31 от делото) също не бил посочен начинът на плащане на договореното и отбелязано като платено адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева, поради което при липса на ангажиране на други доказателства относно плащането на възнаграждението - не можело да се приеме, че договорът имал характер на разписка. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в обжалваната част. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи, и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред административен акт, реално причинена вреда, както и да е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Видно от съдържанието на исковата молба е, че исковата претенция е за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 900, 00 лева, изразяващи се в извършените от страна на Г. Колева разходи за организиране на адвокатска защита по заведените от нея дела. Неправилно АССГ е преценил, че два от предявените от Колева искове са неоснователни. За да възникне правото на обезщетяване на вреди от разноски за адвокатско възнаграждение при съдебно обжалване на НП за жалбоподателя, то той следва да е доказал в рамките на същото дело, че е договорил адвокатска услуга, че тя е осъществена и че адвокатското възнаграждение за нея е заплатено към момента на приключване на делото. Видно от доказателствата по делото, Административен съд – Габрово необосновано и неправилно е приел, че Г. Колева не е доказала по надлежния ред реално претърпени имуществени вреди във връзка със сключването на Договор за правна защита и съдействие № 0303201 от .12.2017 г. и Договор за правна защита и съдействие № 0303209 от 30.04.2018 г., които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменени НП, тъй като в посочените документи не е бил отбелязан начин на плащането – в брой и/или по сметка. В конкретния случай са налице отменени като незаконосъобразни наказателни постановления - НП № 492 от 16.02.2017 г. и НП № 493 от 16.02.2017 г., издадени от директора на РДГ – Велико Търново, като реалното плащане на адвокатските възнаграждения в хода на съдебните производства по отмяна на НП е доказано с представените Договор за правна защита и съдействие № 0303201 от 3.12.2017 г. и Договор за правна защита и съдействие № 0303209 от 30.04.2018 г. В този смисъл е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платени суми по договорите за правна защита и съдействие и отмененото НП. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая е безспорно установено, както обстоятелството, че процесните договори за правна защита и съдействие са били приложени по АНД № 1633/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово и по КАНД № 95/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово, така и обстоятелството, че и в двата договора е посочено договореното възнаграждение в размер на по 300, 00 лева за всяко от делата, като в т. III и на двата договора срещу начин и срок на плащане е записано - в брой, а срещу платена сума е отбелязано цифром и словом 300, 00 лева, без повторно да е отбелязано на последващия ред, че сумата е платена "в брой". Основателно в тази връзка е възражението на касатора, че заключенията на решаващия състав са необосновани и в противоречие с текста на представените по делото договори за правна помощ и съдействие. От въпросните договори за правна защита и съдействие става ясно, че договореното възнаграждение е платено в брой. При тези данни следва, че са налице всички предпоставки за уважаването на предявените от Г. Колева искове против Регионална дирекция по горите – Велико Търново за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита по АНД № 1633/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово в размер на 300, 00 лева, както и по КАНД № 95/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово в размер на 300, 00 лева. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, а вместо това се уважат претенциите на Г. Колева против Регионална дирекция по горите – Велико Търново с пр. осн. чл. 204 АПК във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита по АНД № 1633/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово в размер на 300, 00 лева, както и по КАНД № 95/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово в размер на 300, 00 лева. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските, направени за двете съдебни инстанции, които своевременно са поискани и които са в общ размер на 615 лева, от които 300, 00 лева адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите или общо 600, 00 лева и 15, 00 лева държавна такса за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд