Решение № 6661 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 711/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез пълномощник юрисконсулт Хичовски, против решение 2027 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 510/2024 г. по описа на Административен съд Сливен. Излагат се доводи за отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че поради самоволното напускане на РПЦ-[заличен текст], чужденецът се е отказал от предоставяне на международна закрила. Иска се отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата на Х. И. М.. Ответникът Х. И. М., чрез упълномощен представител адв. Кънчев САК, в съдебно заседание лично и чрез процесуалния представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като съобрази посочените в касационната жалба пороци на съдебното решение и извърши служебна проверка за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на Х. И. М. е частично отменено Решение 9587 от 12.09.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на органа за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с рег. 245/09.07.2024г. при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. По делото е установено, че с чужденеца е проведено интервю на 11.07.2024г., от което се установява, че е напуснал Сирия на 21.05.2024г., и е влязъл на територията на Република България нелегално на 19.06.2024г. Заявил, че не е имал проблеми на религиозна или етническа основа, като мотивира молбата си за закрила с лошите условия за живот в Сирия и войната. На 12.07.2024г. , на основание чл. 30, ал. 2 ЗУБ на Х. И. М. е разрешено по време на производството да напусне зоната за движение към РПЦ [заличен текст] за периода от 12.07.2024г. до 17.07.2024г. С Докладна записка 256/22.07.2024г. Директорът на РПЦ [заличен текст] е уведомен, че Х. И. М. е в неизвестност от 17.07.2024г. С обжалваното Решение 9587 от 12.09.2024г. , председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ, е отхвърлил молбата на Х. И. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочил е, че чужденецът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, както и че приема за установени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, но въпреки основателността на молбата, поради самоволно напускане на РПЦ [заличен текст] е прието, че чужденецът е формирал мълчалив отказ от подадената молба за международна закрила. Съдът е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел за правилен изводът на административния орган, че са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Първостепенният съд е посочил, че изводът на административния орган за отказ на кандидата от довършване на процедурата не съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗУБ, с който е транспонирана Директива 2013/32/ЕС. Изложил е мотиви, че след като административният орган е счел, че молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила е основателна по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и е приел, че чужденецът се е отказал от молбата за закрила, е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с акт по същество, с който отказва хуманитарен статут на кандидата, което е в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК. По тези съображения, административният съд е отменил Решение 9587 от 12.09.2024 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Х. И. М. и е върнал преписката в отменената част на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут, при спазване на дадените задължителни указания в мотивите на съдебния акт. Решението е правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за неправилност на извода на Председателя на ДАБ при МС, че като е напуснал самоволно РПЦ [заличен текст] и не се е върнал до разрешената дата, чужденецът е изразил нежелание да получи международна закрила. Подобно поведение не се явява основание за постановяване на отказ за предоставяне на международна закрила, а за прекратяване на производството на основание чл. 15, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗУБ. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на изразеното от административния орган становище, че кандидатът за международна закрила се е отказал от правото си да му бъде предоставена такава. Докладна записка 256/22.07.2024г. сочи единствено , че лицето не се завърнало след разрешения период на територията на РПЦ [заличен текст]. По делото не са ангажирани доказателства за предприети от ДАБ при МС действия по установяване на предпоставките за прекратяване на производството по предоставяне на международна закрила. Нормата на чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗУБ визира хипотеза на оттегляне на молбата, а не на отказ от право, но тя се явява неприложима в настоящия случай, тъй като не са налице доказателства за подобно процесуално действие. Административният съд е изложил подробни мотиви относно приложението на чл. 28, § 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/, във връзка със задълженията на държавите-членки в хипотези на негласно оттегляне или отказ от молбата, които настоящата инстанция споделя изцяло. На следващо място, видно от мотивите на административния орган, за Х. И. М. е прието, че са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно цитираната норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. При изложени мотиви за приложимост на субсидиарната закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, диспозитивът на административния акт не обективира извода на административния орган. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. В административното производство са допуснати нарушения на задължението по чл. 35 от АПК, както и на специалната норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Тези нарушения следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на преписката. По изложените мотиви за липса на сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение