Решение № 4585 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2015 г.

Решение № 4585 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Н. П. от гр. Кюстендил против Решение № 3792 от 01.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11140/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/3283 от 20.09.2013 г. на ВРИД изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение и моли същото да бъде отменено. Ответникът - ВРИД изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е нарушен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/3283 от 20.09.2013 г. на ВРИД изпълнителен директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2012 г. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подадените от Стоянка Портарска заявления за подпомагане с УИН 10/060612/43254 и УРН 260892 за кампания 2012 г. по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 1864.33 лв.; по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 1792.49 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 1592.40 лв., издадено на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 ЗПЗП; чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 58 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - ВРИД изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е подала заявление за кампания 2012 г., с което е заявила за подпомагане по СЕПП и НР1 на 15 бр. блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 7,05 ха, от които 6 бр. БЗС с обща площ от 4,42 ха в района на с. Мламолово и 9 бр. БЗС с обща площ 2,63 ха в района на с. Таваличево. При извършени проверки на място от страна на ДФЗ са установени недопустими и застъпени площи и по двете мерки в размер на 3,07 ха, което представлява 77.14% спрямо допустимата за подпомагане площ. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че са налице недопустими за подпомагане и по двете мерки площи в размер на 3,07 ха, в това число и застъпени площи от повече от един земеделски стопанин, които са 1,96 ха. Вещото лице е посочило също, че за застъпените площи настоящият касатор не е представил документи доказващи правното му основание за ползване на двойно заявените площи. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП и НР1, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Обжалваното решение е правилно. Основанията за отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ са посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Както правилно е приел административният съд, отказът за финансово подпомагане по СЕПП се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва /чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП/ и че се застъпват заявени от него площи, като застъпването не е отстранено /чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП/. По отношение на плащанията за природни ограничения в планинските райони, подпомагането е било отказано на основание чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. поради това, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, както и поради застъпването на някои от заявените площи. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона като видно от представените по делото документи административният орган е изпратил уведомително писмо до Портарска за площи декларирани от повече от един кандидат, по което същата не е предприела действия за доказване, че е ползвател на определената застъпена площ. Според чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания в случаите, когато двама или повече кандидати представят документи за правото на ползване, както и когато никой не представи документи, разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. По делото е установено, че за имотите, които са заявени от касатора има застъпване с други земеделски производители, за които няма представени документи за правно основание за ползване, от което следва, че процедурата по чл. 17, ал. 6 от горепосочената Наредба е спазена. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателката не е опровергала констатациите на административния орган, които се подкрепят от заключението на назначената по делото експертиза. Както потвърждава вещото лице, общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1 е 3,07 хектара или 77.14%. Поради това административният орган е отказал изцяло финансово подпомагане, позовавайки се на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., който предвижда, че ако разликата между декларираната площ, която е недопустима за подпомагане, и определената площ е по-голяма от 20%, не се отпуска помощ за въпросната група култури. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената за недопустима площ по СЕПП и по НР1, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи по СЕПП и НР1 в размер на над 20%, правилно е отказана субсидия по СЕПП в размер на 1864.33 лв. и по НР1 в размер на 1792.49 лв. Определеният размер на оторизираната сума е 0 - при отчитане на санкционираната площ, като не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен aкт. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на направените по делото разноски, Стоянка Портарска следва да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение