Решение № 7777 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2008 г.

Решение № 7777 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 233 от ЗМВР. Образувано е по жалбата на Владимир Василев Васев против заповед № К-1059/ 2008 на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Твърди, че е нарушен материалния закон и процесуалните правила за издаването на административния акт. Написал е заявление за прекратяване на служебно правоотношение по собствено желание на 20.02.2008 г. поради силен натиск, упражнен спрямо него от главния секретар на МВР, под диктовката на секретаря му и в присъствие на началника на НСП Веселин Петров и съветник Иван Йовчев. Заявлението не е подадено по предвидения в закона ред, защото е оставено в кабинета на главния секретар, не е входирано по реда на чл. 260 от ППЗМВР и не е подавано чрез началника на съответното структурно звено, но има поставен входящ номер неясно от кого. Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила, въз основа на писмено искане от служителя. Спазен е и чл. 260 от ППЗМВР, защото заявлението има рег. № 3701/ 20.02.2008 г. и е отправено до органа по назначението. Изразена е воля, формирана у автора на волеизявлението, като причините, мотивирали служителя да подаде писменото искане не могат да бъдат предмет на контрол. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 146 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заявление вх. № 3701/ 20.02.2008 г. НСП -ОДП Перник чрез Директора на НСП-София до Министъра на вътрешните работи, жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заеманата от него длъжност на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Върху заявлението има печат на Дирекция "Човешки ресурси" вх. № 3357/20.02.2008 г. Със заповед № К-1059/ 21.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи въз основа на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на основание собствено желание на служителя. В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че заедно с негови колеги са подали заявление за освобождаване под "натиск" от страна на главния секретар на МВРР, който се изразявал в заплаха, че няма да излязат от кабинета на главния секретар на МВР, докато не напишат оставките си. Изпитвал притеснение, престоял половин час в кабинета след тежко нощно дежурство. Заявява, че принудата не била физическа. По делото е постъпила справка от Информационна система "Деловодство" на МВР за извършени вписвания в Дирекция" Човешки ресурси" МВР на дата 20.02.2008 г., от която е видно, че документ вх. № 3357/ 20.02.2008 г. е постъпил от ОДП Перник с техен номер № 3701/ 20.02.2008 г. Процесуалният представител на ответника е представил копие от дневника на ОДП Перник вх. № 3701/20.02.2008 г. в който документът под този номер е описан като заявление на Владимир Василев Васев за освобождаване от служба, като в графа забележка е отразено, че е подадено на ръка. От така приетото за установено, Върховният административен съд направи следните правни изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентният административен орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Искането на служителя е изразено в заявлението от 20.02.2008. г. приложено към административната преписка. Цялата защитна теза на жалбоподателя е изградена върху твърдението, че е налице порок във волята му за прекратяване на служебно правоотношение по негово желание поради осъществена от главния секретар на МВР "принуда", която била психическа. На жалбоподателя е отказано ангажиране на гласни доказателства за установяване на "принуда" при формиране на воля на прекратяване на служебно правоотношение. За да е налице основание по чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР трябва да е налице писмено искане по чл. 260 от ППЗМВР от страна на служителя, в което да е изразена волята му да бъде прекратено служебното му правоотношение и да е издадена заповед от органа по назначение, с което той приема предложението за прекратяване на посоченото правно основание. По принцип, когато волята на една от страните по правоотношение, като вътрешно психическо преживяване, не е свободно формирана, а е обусловена от неправомерно външно вмешателство, вкл. и чрез отнемане възможността за реален избор, е налице основание за недействителност на направено волеизявление във връзка с прекратяването на служебно правоотношение. ЗМВР не съдържа разпоредби относно валидно формиране на волята на участник в административното производство. На основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА в случая следва по аналогия да се приложат правилата на чл. 27 от ЗЗД. Основания за недействителност на направени волеизявления са грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Съгласно чл. 30 от ЗЗД заплашването е основание за унищожение на договор, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Фактическият състав на заплашването като правен институт на гражданското право за за унищожаване се състои от следните елементи: да е сключена сделка; едната страна по сделката я сключва въз основа на страхови представи за предстояща злина, причиняването на която зависи от заплашващия; тези страхови представи да са предизвикани от другата страна или от трети лица; възбуждането на страховите представи да е в нарушение на добрите нрави. В случая дори не се твърдят страховити представи, които да са предизвикани у жалбоподателя от главния секретар на МВР с оглед предстояща злина. Твърдението, че е бил заплашен да не напуска кабинета, не може да се квалифицира като заплаха, която може да възбуди основателен страх и да мотивира жалбоподателя към изразяване на воля за прекратяване на служебно правоотношение. Не е отнето и право на избор на жалбоподателя и той е подал заявлението за прекратяване на служебно правоотношение по собствено желание, подписано от него лично. Липсва оттегляне на направеното волеизявление след напускане на кабинета на главния секретар на МВР, т. е. след като служителят вече не е бил при обстоятелства и в условията, при които той твърди, че е "принуден" да подпише заявлението. Неоснователно е твърдението, че има нарушения на административнопроизводствените правила, които са опорочили заповедта до степен незаконосъобразност. По принцип не всяко нарушение на процесуалните правила може да е основание за отмяна на издаден административен акт. В случая правилата за подаване на писменото искане по чл. 260 от ППЗМВР за прекратяване на служебно правоотношение имат за цел заявлението да достигне до адресата. По делото са ангажирани доказателства за регистриране на искането по надлежния ред- чрез началника на ОДП Перник до органа по назначаване. Заповедта е издадена на 21.02.2008 г., т. е. след като предния ден 20.02.2008 г. заявлението е регистрирано в ОДП Перник и в МВР Дирекция "Човешки ресурси". Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение