Решение № 13200 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Народното събрание на Република България чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. Серафимов и от директора на ТП на НОИ София-град чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Вълева против решение 1688/ 14.03.2024 г., постановено по адм. дело 9589/ 2023 г. по описа на Административен съд София град. С процесното решение по жалба от В. Т. В. е отменено Решение 1040-21-477/ 04.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е отменено Разпореждане 32867/10.05.2023г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за признаване на трудова злополука и преписката е върната в ТП на НОИ София град за ново произнасяне. В жалбите са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът Народното събрание на Република България оспорва като необоснован и неподкрепен с доказателствата по делото изводът на съда за изпълнен фактически състав чл.55, ал.1 от КСО. Твърди, че не е доказана неработоспособност на В. В. непосредствено след инцидента, а съдът не е изложил собствени правни изводи относно наличието на функционална връзка между увреждането и извършваната работа. Направено е искане за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът директор на ТП на НОИ София-град поддържа, че не е доказана настъпила временна неработоспособност като неблагоприятен резултат от травматичното увреждане на В.. Обосновава със събраните по делото доказателства факта на извършване на трудова дейност по всички трудови правоотношения след увреждането на ответника, за която са получени трудови възнаграждения. Намира, че издаденият впоследствие болничен лист, който не е бил представен на осигурителя, не е с изтекъл срок за обжалване и не се ползва със стабилитет. Поради това счита, че липсва един от кумулативно изискуемите елементи по чл.55, ал.1, от КСО и правилно с решението си директорът на ТП на НОИ София град е отменил разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и злополуката не е призната за трудова. Прави искане за отмяна на съдебното решение, присъждане на направените разноски и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в минимален размер, както и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение до минималния размер по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба 1/ 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът В. Т. В. от гр. София чрез пълномощника адвокат Е. Жечев в представени писмени отговори и в съдебно заседание оспорва касационните жалби като неоснователни. Счита, че категорично е установена трудовата злополука, за което по делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С решение 1688/ 14.03.2024 г., постановено по адм. дело 9589/ 2023 г. по описа на Административен съд София град, по жалба от В. Т. В. е отменено Решение 1040-21-477/ 04.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е отменено Разпореждане 32867/10.05.2023г., на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за приемане на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО на настъпилото на 22.03.2022г. внезапно увреждане на здравословното състояние на В. Т. В.. От доказателствата по делото е прието за установено, че В. В. работи по трудов договор 122/17.03.2022г. и допълнително споразумение 610/29.07.2022г. на длъжност Главен експертен сътрудник към Комисия по културата и медиите в Народно събрание на Република България. На 22.03.2022г. около 16.30 часа на излизане през южния изход на сградата на Народното събрание /срещу БНБ/ получил [наименование], допълнително поставена непосредствено пред входната дървена врата. След инцидента се включил в оценяване на студенти по архитектура в УАСГ, където е преподавател по граждански договор. Уведомил по електронен път председателя на Комисията по култура и медии. По повод нараняването е потърсил медицинска помощ, за което са му издадени лист за преглед на пациент от 22.03.2022г., [наименование],[наименование], лист за преглед от 26.03.22г., лист за преглед от 30.03.22г., амбулаторен лист от 09.01.2023 г., приети като доказателства по делото. На 12.01.2023г му е издаден болничен лист Е20222271781 за минало време, който не е бил представен в Народното събрание. С декларация за трудова злополука с вх. 5101-21-176 от 28.02.2023г. В. В. е декларирал в ТП на НОИ София град настъпила на 22.03.2022г. злополука. Със Заповед 1015-21-53/21.03.2023г. на директора на ТП на НОИ София град е назначена комисия, която да извърши разследване на злополуката. Резултатите от проведеното разследване са обективирани в протокол 29 от 20.04.2023г, подписан от всички членове на комисията. С Разпореждане 32867 от 10.05.2023г. длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО е приело трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. По жалба от Народното събрание на Република България с Решение 1040-21-477/ 04.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ София - град разпореждането е отменено като неправилно и настъпилото на 22.03.2022г. внезапно увреждане на здравословното състояние на В. не е прието за трудова злополука при условията на чл. 55, ал.1 от КСО. Решаващият орган е приел, че са събрани противоречиви доказателства, от които не може да се направи обоснован безспорен извод за наличието на функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, относно това дали последната е настъпила във връзка с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя или по повод на работата по трудовото правоотношение. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ София град, първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Тези изводи съдът е направил с оглед приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, отговорено е на всички относими инвокирани възражения. Обосновано е наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, вкл. и функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, довело до временната неработоспособност на В. В., за която е издаден болничен лист Е20222271781 и е представена медицинска документация с данни за [наименование], [наименование], разположени под формата на т.нар. [наименование] . Според съда неработоспособността не се опровергава от факта, че след настъпване на инцидента той е съумял да осъществява служебните си задължения от дома си при въведените противоепидемични мерки на територията на Република България, без да ощетява работодателя си и независимо от влошеното си здравословно състояние. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Постановено е при съобразяване с материалния закон след разглеждане на делото и при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт. В мотивите на решението са изложени собствени правни изводи на съда относно функционалната връзка между увреждането на В. В. /[наименование]/ и условията на труд /извършвана работа като сътрудник към Комисия по културата и медиите в Народно събрание на Република България/. С оглед събраните доказателства по делото се установява, че са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, вследствие на настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите му задължения. В случая спорният елемент е само настъпването на временна неработоспособност на В. В. от инцидента на 22.03.2022г. Легално определение на понятието временна неработоспособност е дадено в пар.1,т.34 от ДР на Закона за здравето - състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Текстът на пар.1, т.34 от ДР на Закона за здравето е възпроизведен в чл.6,ал.1 от Наредба за медицинската експертиза. Според чл.6, ал.2 от наредбата отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. За настъпилото на 22.03.2022г. внезапно увреждане на здравословното състояние на В. Т. В. при изпълнение на трудовите му задължения като Главен експертен сътрудник към Комисия по културата и медиите в Народно събрание на Република България не се спори по делото, а и тези обстоятелства се установяват категорично от събраните доказателства. За това негово увреждане е издаден болничен лист Е20222271781 от 12.01.2023г на основание чл.9, ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза, отговарящ на изискванията за форма, включително чрез посочването, че се издава за минало време и причината за това. Законодателят е предвидил установяването на неработоспособността да се извършва от компетентни органи на медицинската експертиза по регламентирани ред и условия за това. При издаване на болничен лист Е20222271781 от 12.01.2023г, предвид соченото в него основание, преценката от компетентния орган, че лицето през посоченото време е било временно неработоспособно, следва да е била съобразена с обосноваващата медицинска документация и амбулаторните листове. Доколкото според действащото законодателство временната неработоспособност се установява единствено с болничен лист, а представеният такъв Е20222271781 от 12.01.2023г не е оспорен по реда на чл.112 от Закона за здравето, в настоящото производство не може да се разглежда въпросът дали действително след 22.03.2022г В. В. не е бил в състояние или е имало някаква пречка да работи. В тази връзка всички доводи на касаторите относно осъществявана трудова дейност от В. и получаване на трудово възнаграждение за м. март и април 2022г, причината за късното издаване на болничен лист Е20222271781 от 12.01.2023г и твърденията, че този административен акт не се ползва със стабилност поради непредставянето му на работодателя, са ирелевантни и правилно не са обсъждани в първоинстанционния съдебен акт. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и правилно е достигнал до извод за законосъобразността му. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че сочените в касационната жалба аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касаторите не се дължат разноски. Те следва да заплатят на адвоката, осъществил процесуално представителство на ответника при условията на чл.38, ал., т.3 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,