Решение № 6578 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2009 г.

Решение № 6578 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Трендафилов С решение от 29.06.2007 г. по адм. д. № 4643 от 2007 г. Върховният административен съд - II отделение е оставил в сила решението от 10.01.2007 г., постановено по адм. д. № 163 от 2005 г. на Пловдивския окръжен съд. С решението на окръжния съд е отхвърлена жалбата на Кольо Тонев Именов от Пловдив против Заповед № РД-14-521 от 19.11.2004 г. на началника на ДНСК - София, с която е постановено премахването на незаконен строеж - складово помещение в УПИ № ХIII-527, кв. 49 по плана на с. Марково. В молбата си за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК молителят Кольо Тонев Именов твърди, че е открил ново писмено доказателство - решението от 27.11.2008 г., постановено по адм. д. № 862 от 2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменена Заповед № РД-18-85 от 06.12.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Марково, което решение ако е било известно на съда, би мотивирало различен извод досежно основателността на жалбата за отменяване на заповедта за премахването на незаконния обект. Моли съда да отмени по реда на чл. 239, т. 1 АПК издаденото решение по адм. д. № 163 от 2005 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение на Върховния административен съд по адм. д. № 4643 от 2007 г. Молбата е неоснователна. За да се уважи молба за отмяна, основана на чл. 239, т. 1 АПК, необходимо е писмените доказателства, които дават повод да се иска отменяване на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите писмени доказателства при решаване на делото, и същите да имат съществено значение за делото. Представеното решението на административния съд е от м. ноември 2008 г., а решението на окръжния съд, чиято отмяна се иска, е постановено през м. януари 2007 г. В това решение нито се съдържат, нито се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Посочените такива са били известни на страните делото. Ако все пак молителят счита, че с издаването на това решение на съда за него са станали известни нови обстоятелства, то следва да се има предвид, че се касае до новосъздадени доказателства, а не за новооткрити. В съдебната практика се приема, че новосъздадените доказателства не могат да послужат като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Освен това, представеното с молбата за отмяна решение на административния съд не е от съществено значение за изхода на делото, защото с това доказателство не е било узаконено незаконното складово помещение. Само узаконяването като акт на легализация на незаконния строеж действува с обратна сила и превръща незаконния строеж в законен от времето на извършването му. Само с акт на узаконяване, който действува ретроактивно, се осъществява хипотезата на основанието за отмяна по чл. 239 АПК, доколкото с обратна сила административният акт установява различно правно положение от това, което е обусловило отхвърлянето на жалбата от окръжния съд. След като в случая липсва акт за узаконяване на строежа няма основание за уважаване на молбата за отмяна. Изложената от молителят неправилност при постановяване на атакуваното с молбата за отмяна решение на окръжния съд - не може да има никакво значение - даже тази неправилност да би се явила оправдана фактически - тъй като молителят не би могла да черпи аргументи за атакуване на решението на окръжния съд от неправилности, които имат значение при касационното обжалване. Върховният административен съд, петчленен състав не обсъжда наведените от молителят съображения, тъй като те касаят не основанието за отмяна, а основания за обжалване по касационен ред поради неправилност на изводите на съда по същество, който е недопустим и към който не може да се премине поради извършената проверка по касационен ред с решението по адм. д. № 4643 от 2007 г. на Върховния административен съд - II отделение, което не подлежи на касационно обжалване. Ето защо молбата за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК следва да се остави без уважение. На ответника Владимир Георгиев Тричков от Пловдив следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 120 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,