Решение № 4151 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2012 г.

Решение № 4151 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София срещу Решение № 3759 от 3.07.2012 г., постановено по адм. дело № 3127 от 2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 1104020/31.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София № 149/23.01.2012 г., в частта, с която на "Офис. БГ" ЕАД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 3 188,35 лв. по фактури, издадени от "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД за данъчни периоди от 10.06.2008 г. до 31.01.2009 г. и по фактури, издадени от "Таурус Лимитед" ЕООД в общ размер от 11 515.83 лв. за данъчни периоди 1.10.2009 г. до 30.04.2010 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за закупуването, съхранението и транспортирането на стоките от доставчика. Сочи, че не са представени договори, приемо - предавателни протоколи, данни за извършване на разплащания по сделките, както и за кадровата и материалната обезпеченост за осъществяване на доставките. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Офис. БГ" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по съществото на спора оспорва нейната основателност по подробно изложени доводи. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване административен акт от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е законосъобразността и обосноваността на РА № 1104020 от 31.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София № 149/23.01.2012 г. в частта, с която на "Офис. БГ" ЕАД, гр. София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 3 188,35 лв. по фактури, издадени от "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД за данъчни периоди 10.06.2008 г. до 31.01.2009 г. и в размер от общо 11 515,83 лв. по фактури, издадени от "Таурус Лимитед" ЕООД за данъчни периоди 1.10.2009 г. до 30.04.2010 г. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон в резултат на необоснованост. Този решаващ правен извод е формиран въз основа на следната фактическа обстановка: За да издаде оспорения ревизионен акт административният орган е приел, че за доставките, осъществени от "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД и "Таурус Лимитед" ЕООД не са налице предпоставки за признаване право на данъчен кредит поради липса на достатъчно данни за реалност на доставките на стоки и действително настъпило данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, тъй като не са представени годни доказателства и не е установено по безспорен начин наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В резултат на това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесните фактури. В хода на ревизионното производство на доставчиците "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД и "Таурус Лимитед" ЕООД са извършени насрещни проверки, при които след неоткриване на лицата на адреса за кореспонденция са съставени протоколи по надлежния ред, отговарящи на изискванията на чл. 50 от ДОПК. В рамките на извършена проверка в информационния масив на офис "Изток" при ТД на НАП - София е установено, че процесните фактурите, издадени от "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД са отразени в базата данни, а "Таурус Лимитед" ЕООД е отразило издадените фактури и в съответните справки - декларации и дневници за продажби, съгласно приложения опис. Административният съд е приел, че спорът се концентрира върху въпроса доколко издадените фактури за процесните периоди обективират реално осъществени доставки. След като е констатирал, че данъчните фактури са оформени съобразно всички изисквания на Закона за счетоводството (ЗСч) и към всяка от тях е приложен касов бон за платена сума, както и, че с жалбата пред директора на Дирекция "ОУИ" са представени стокови и складови разписки, установяващи предаването на стоката, предмет на спорните фактури, решаващият състав е преценил, че доставките са реално извършени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Установяването на реалното осъществяване на доставка е основният елемент от сложния фактически състав, чието кумулативно проявление обуславя възникваното и приспадането на правото на данъчен кредит. В хипотезите, при които предмет на доставките са родово определени вещи, изводът за наличие на действително осъществена доставка е предпоставен от установяването на прехвърлянето на собствеността върху стоката чрез нейното предаване. Наред с това и по аргумент от чл. 69, ал. 1 от ЗДДС получената стока следва впоследствие да е използвана за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, като този положителен релевантен факт подлежи на установяване от търговеца, в качеството му на страна, която черпи от него благоприятни за себе си правни последици. Настоящият състав споделя изводите на съда, че в случая предметът на доставките - мобилни телефони изключва необходимостта от установяването на тяхното транспортиране от доставчика до получателя, но същият не отменя нуждата от ангажиране на доказателства за разполагаемостта на доставчиците с фактурираните стоки, както и използването им от получателя за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Именно досежно тези релевантни обстоятелства по делото не са ангажирани никакви доказателства от ревизираното лице, поради което съдът е следвало да приеме същите за неосъществени и въз основа на това да изведе следващото се заключение, че формалната доказателствена сила на приложените складови и стокови разписки е опровергана. В качеството си на частни свидетелстващи документи те не се ползват с обвързваща съда материална сила, поради което е необходимо верността на съдържанието им да бъде подкрепено от други относими доказателства. При липса на такива следва да се приеме за неустановено предаването на стоката, респективно - прехвърлянето на собствеността върху нея от доставчика на получателя, което от своя страна обуславя извод, че спорните доставки не са реално осъществени. Не е доказано и използването на стоките за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки по смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради което обоснован и правилен е изводът на органа по приходите, че за "Офис БГ" ЕАД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Той не е в колизия с мотивите на цитираното от административния съд Решение на СЕС от 21.06.20102 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, което не отрича необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка ...". Като е приел обратното, съдът е постановил решение, което страда от порока материална незаконосъобразност, поради което като неправилно следва да бъде изцяло отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу атакувания РА бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по обжалваната част до размера на еднократното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 1.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата от 744.08 лв. /седемстотин четиридесет и четири лв. и 0.08 ст./. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,