Решение № 15563 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2020 г.

Решение № 15563 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8083/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Тракийска" при Агенция Митници срещу решение № 888/01.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3778/2019 г. по описа на Административен съд, Пловдив, с което е отменено по оспорване на "ББП" ООД решение № РТД3000-2117 от 18.11.2019 г. на съвместяващ длъжността Директор на Териториална дирекция Тракийска, с което на основание чл. 24е, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4, б. "г", предл. второ от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 E0143 на "ББП" ООД, предвид обстоятелството, че лицето е престанало да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно постановено поради противоречие с материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът не е възприел тълкуването на митническия орган и прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 ЗАДС. По така изложените съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, се иска неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ББП" ООД чрез процесуалния си представител адв. Вълчев, я оспорва в писмен отговор, моли да се остави като правилно обжалваното решение и претендира се присъждане на направените по делото разноски в размер на 1000 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решение № РТД3000-2117 от 18.11.2019 г. на съвместяващ длъжността Директор на Териториална дирекция Тракийска, с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 E0143 на "ББП" ООД, първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е приложил правилно материалния данъчен закон, респ. чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Съдът е посочил в съдебния си акт, че в тази разпоредба изчерпателно са посочени енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В тази връзка съдът се е позовал и на чл. 2, § 1, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти, който се отнася за продукти с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. Според съда продуктът природен газ с код по КН 27112100 е в обхвата на дефиницията. В обжалваното решение е налице и позоваване на допуснатата съдебно-техническата експертиза, която е категорична, че в случая използваният от дружеството енергиен продукт – природен газ, не и се използва за гориво за отопление, а участва единствено в технологичния процес по производство на плодово-зеленчукови консерви. По така изложените мотиви, съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно съдът е установил относимите за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е направил законосъобразни изводи, че използването на енергийния продукт – природен газ е само за преработка на плодове и зеленчуци от "ББП" ООД, но не и за използването на същия енергиен продукт и за отопление. Законосъобразни са изводите на съда, направени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и съдебно-техническата експертиза, която кореспондира с тях, че използваният от дружеството природен газ е само за производствения процес, но не се използва и като гориво за отопление. Затова и като е прието, че е незаконосъобразен отказа на митническия орган за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съдът е постановил правилно решение. В съответствие с данните по делото съдът е установил, че административното производство е стартирало по повод писмо с peг. № 32-186049/26.06.2019 г. на ЦМУ на Агенция "Митници". Извършена е проверка на обект на жалбоподателя, находящ се в гр. Първомай във връзка с издадено от Началника на Митница Пловдив, на основание чл. 246, ал. 4 от ЗАДС, Удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ № BG003000 E0143 от 21.12.2013 г. Проверяващите са установили, че съгласно УОАКП № BG003000 E0143 проверяваното дружество може да получава енергийни продукти - природен газ /в газообразно състояние/, с код по КН 2711 21 00, за добиване на пара, за производството на плодово-зеленчукови консерви и полуфабрикати. Констатациите от проверката са отразени в Протокол № 1964 (19 BG3000 A032787)/31.07.2019 г. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС предвижда, че се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Разпоредбата на чл. 4, т. 7 ЗАДС като дефинитивна норма посочва, че "енергиен продукт за отопление" е този, който участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено чрез преносна среда. Пак според тази разпоредба енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: б. "а") за цели по т. 10 и 33 и б. "б") за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В конкретния казус целта на използване не енергийния продукт – природен газ е във връзка с технологичните процеси за производство на плодово-зеленчукови консерви и полуфабрикати и този извод съдът е направил с помощта на съдебно-техническата експертиза. След като тази експертиза се основава на проверения от вещото лице технологичен процес на предприятието на "ББП" ООД, изследвайки технологичната схема на този процес, разпределение на помещенията на предприятието и технологичните машини и съоръжения и газопреносната система, то правилно съдът е приел, че тя е обективна и компетентно дадена. Вещото лице е категорично в преценката си, че енергийният продукт, използван от предприятието е предназначен само за дейности, свързани с производството на плодови и зеленчукови пюрета и не може да бъде използван непосредствено или косвено за отопление, тъй като липсват инсталации и технически средства за използването му за тази цел. В тази връзка експертизата е посочила, че за отопление и охлаждане е налице отделна климатична инсталация. Този топлообмен с водна пара не е равнозначен на отопление по смисъла, вложен в чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС и в този смисъл е и решение по адм. дело № 1928/2019 г. на ВАС, Първо отделение. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания, освен за неправилно прилагане на материалния закон, който при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, която съдът е длъжен и служебно да провери и след която не се установи допуснато от решаващия съд нарушение, което да води до отмяна на обжалвания съдебен акт. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС е налице изчерпателно изброяване на енергийните продукти, които се освобождават от облагане са акциз, а в т. 4 от същата изрично е посочено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Правилно съдът се е позовал и на чл. 2, § 1, б) от Директива 2003/96/ЕО, според която към енергийните продукти се отнасят и тези код по КН 27112100, какъвто е природният газ, използван от "ББП" ООД. Като е приел, че незаконосъобразно митническият орган е прекратил действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съдът е постановил правилно решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с приложимия материален данъчен закон – ЗАДС и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на "ББП" ООД следва да се присъдят направените разноски в размер 1 000 лв. за касационната инстанция предвид своевременно направено искане от страна на адв. Вълчев. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение