Решение № 10605 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6806/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Строй Мат“ ЕООД, гр. София, и на В. А. П. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Стоев, срещу Решение № 6417 от 20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3031/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да издаде заповед по реда на чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ по заявление рег. № АУ068662ОД/11.07.2024 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът – кмета на Община Варна, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Славова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците – А. З. П., Н. Д. Ч., Н. М. Н., М. А. Г., И. Б. К., К. И. Г., Р. К. Г. и И. К. Г., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Стоев, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на „Строй Мат“ ЕООД и В. П. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по заявление рег. № АУ068662ОД/11.07.2024 г., с което жалбоподателите, ведно с останалите съсобственици в имоти с идентификатори [номер] и [номер], са поискали одобряването на основание чл. 135а от ЗУТ на проект за подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/, предвиждащ обединяването на поземлени имоти с идентификатори [номер] и [номер] в един общ УПИ с цел последващото им застрояване. Проектът е бил разгледан на заседания на Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при Община Варна, като с решение по т. 6 от Протокол № 32/03.09.2025 г. е бил приет. След тази дата, както и в срока по чл. 129, ал. 2, изр. трето от ЗУТ кметът на Община Варна не е издал заповед във връзка с така подаденото заявление рег. № АУ068662ОД/11.07.2024 г. За да отхвърли жалбата срещу оспореният мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че в случая формираният мълчалив отказ е законосъобразен. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема за безспорно доказано, че в процесния проект за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП са спазени параметрите на застрояване, както и правилата и нормативите за разполагане на сградите от основното застрояване, включителни тези за свързаното застрояване и силуетното оформяне. Независимо от това съдът обосновава извод, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като не са изпълнени условията за приложение на облекчената процедура по чл. 135а от ЗУТ, доколкото в случая освен заявителите, заинтересовани от разработката, непосредствено засегнати по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ са и имотите, с които е предвидено свързано застрояване, а именно - УПИ І-1,2 от запад и УПИ ХІV - 5 от изток. Според съда в случая не се касае само за обединяване на две УПИ-та в един общ, а за разработка, която спрямо действащия ПУП - ПРЗ от 2000г. предвижда различни /повишени/ стойности на показателите за застрояване по чл. 69, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7/2003 г./: плътност – от 50% на 80%; Кинт – от 2,8 на 5, съответно намален процент на минималната задължително озеленена площ – от 30 % на 20%; предвижда се различен характер на застрояване по чл. 23 от ЗУТ и чл. 72, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7/2001 г. /с разработката е предвидено високо застрояване – с височина над 15 м./; предвижда се премахването на заварените сгради и изграждането на нова сграда с жилищно предназначение, като видно от ПЗ се изменят ограничителните линии за застрояване по чл. 69, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/2003 г., както и конфигурацията на застрояването - видно от ПЗ и РУП конфигурацията на застрояването не съвпада със съществуващото/предвиденото застрояване по действащия ПУП. Въз основа на това и при наличие на други засегнати от изменението имоти по чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съдът приема че не са налице основания за процедиране на разработката по облекчената процедура по чл.135а ЗУТ, поради и което е следвало да се инициира процедура по изменение на ПУП - ПРЗ по общия ред. Според съда с предприемане на действия за процедиране на разработката по облекчения ред по чл.135а от ЗУТ, заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ са лишени от участие в процедурата, поради което формираният мълчалив отказ се явява законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по подадено до него заявление рег. № АУ068662ОД/11.07.2024 г., с което касационните жалбоподатели са поискали одобряване по реда чл. 135а от ЗУТ на проект за изменение на ПУП – ПРЗ и РУП, предвиждащ обединяването на поземлени имоти с идентификатори [номер] и [номер] в един общ УПИ XVI – 43, 45, кв. 138 по плана на 7-ми м. р. на гр. Варна с цел последващото им застрояване. В тази връзка следва да се има предвид, че при преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането, доколкото този отказ е напълно приравнен към изричния такъв. Правилно съдът приема също така, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, че в изготвения проект за изменение на ПУП – ПРЗ и РУП са спазени параметрите на застрояване, както и правилата и нормативите за разполагане на сградите от основното застрояване, включително тези за свързаното застрояване и силуетното оформяне, както и че проектът отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и заложените в него устройствени показатели за в съответствие с предвижданията на Общия устройствен план /ОУП/ за зоната, в която попадат имотите. Правилно е прието от съда още, че макар и в случая от приетата по делото съдебно-техническа експертиза да не се установява наличието на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ относно процедираното изменение на ПУП - ПРЗ, то е доказано наличието на хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Настоящата съдебна инстанция намира, противно на твърдяното в касационната жалба, за правилен и обоснован и решаващият извод на съда за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, доколкото по делото безспорно се установява, че не са изпълнени условията за приложение на процедура по чл. 135а от ЗУТ. В съответствие с цитираната разпоредба в случаите, когато при изменение на влезли в сила подробни устройствени планове заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се иска изменението, заповед по чл. 135 от ЗУТ не се издава. В конкретния случай, както и правилно приема административният съд, по делото се установява, че заинтересовани от процедираното изменение на ПУП – ПРЗ и РУП са, освен заявителите, и собственици на съседни имоти. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, а така също и от графичната част на мотивираното предложение, освен имотите, предмет на разработката, непосредствено засегнати са и УПИ I – 1,2 и УПИ XIV – 5. Действително, както твърдят и касаторите, с процесното изменение на ПУП – ПРЗ двете съседни УПИ-та не се включват в свързано застрояване за първи път, тъй като такова вече е било предвидено с действащия ПУП – ПРЗ от 2000 г. Това обаче не изключва засягането с процесната устройствена процедура на съседните УПИ-та, доколкото от една страна с оглед начина на застрояване в случая е процедиран и РУП по чл. 113, ал. 2 от ЗУТ, с който се конкретизират параметрите на застрояване, предвидени в действащия ПУП, а от друга страна с процесното изменение не се запазват предвижданията на действащия план за застрояване от 2000 г., доколкото се предвиждат изменения на устройствени показатели, характера и конфигурацията на застрояване, които не съвпадат изцяло с предвиденото по действащия план от 2000 г., както и са променени линиите на застрояване към УПИ I – 1,2 и УПИ XIV – 5. Видно от обяснителната записка към проекта, с процесното изменение на плана за застрояване се предвижда също така премахване на заварените сгради в имота и изграждане на нова сграда с жилищно предназначение. При така установеното по делото правилно съдът приема, че с процесната устройствена процедура имотите, с които ще се осъществява свързаното застрояване са непосредствено засегнати от предвижданията от предвижданията на тази процедура, поради и което в случая се явява неприложима облекчената процедура по чл. 135а от ЗУТ. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Варна е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника заместник – кмета на Община Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такова в размер на 80 евро, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,