Решение № 11003 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главен инспектор в Регионален отдел Североизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (ГД НЯСС) при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и от старши инспектор в същата структура, чрез упълномощения старши експерт юрист към ДАМТН, срещу Решение 2 от 05.01.2022 г., постановено по адм. д. 253 по описа на Административен съд Търговище (АС Търговище) за 2021 г. С него са отменени Задължителни предписания, дадени в Констативен протокол 05-04-40 от 30.08.2021 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация за язовир Посабина в Община Попово и са определени срокове за изпълнението им, изготвен от настоящите касационни жалбоподатели. Наред с това, ДАМТН е осъдена да заплати на Община Попово направените по делото разноски в размер на 1112 лв., които представляват възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че оспорените задължителни предписания, обективирани в констативния протокол, не съставляват индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Сочи се, че с тях са дадени предписания по техническата документация, а не по безопасната експлоатация на язовира. Оспорва се и направеният от съда извод, че актът е издаден в нарушение на чл. 26, чл. 34 и 35 от АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорените задължителни предписания. Претендира се присъждането на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание, касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответникът Община Попово, чрез адв. Денева, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС - Търговище е образувано по жалба, подадена от Община Попово срещу Задължителни предписания, дадени в Констативен протокол 05-04-40 от 30.08.2021 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, с който са дадени задължителни предписания за язовир Посабина в Община Попово и са определени срокове за изпълнението им, съставен от старши инспектор и главен инспектор в Регионален отдел, ГД НЯСС в Североизточна България. За да постанови обжалваното решение, АС Търговище направил извод, че оспорените предписания са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на изискванията за форма на административните актове и в нарушение на материалния закон. Като съобразил разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ съдът приел, че предписанията са издадени от компетентни органи, в рамките на законоустановените им правомощия по ЗВ, делегирани от председателя на ДАМТН. Изложил съображения относно техния характер и ги определил като индивидуален административен акт. Приел, че всички дадени предписания биха ангажирали значителен финансов ресурс, който не е предвиден в бюджета за 2021 г. на община Попово и няма как реално да бъдат изпълнени до 23.12.2021 г. Наред с това, съдът приел, че предписанията са издадени формално, в нарушение на чл. 26 и чл. 34 и 35 от АПК не били налице данни за уведомяването на Община Попово за откриване на производство по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ и предстоящото издаване на акта; не били налице и условия за предварително осигуряване на значителен финансов ресурс. Отделно от това, предписанията били издадени при неизяснена фактическа обстановка, а свидетелство за това било и липсата на административна преписка. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са оплакванията на касационните жалбоподатели относно характера на констативния протокол, в който са дадени задължителни предписания на Община Попово за изпълнение, а направените от първоинстанционния съд изводи по въпроса са правилни и са в съответствие с материалния закон. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на Община Попово е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Ето защо, оспореното предписание представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ и подлежи на съдебен контрол. Основателни са оплакванията на касационните жалбоподатели за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяването на необоснован съдебен акт. При извършена проверка контролните органи от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор са установили, че Община Попово не е изпълнила изискванията на чл. 106 от Наредбата, вследствие на което са дали предписания за изпълнението им. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1, б. а от ПЗР на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, привеждане на съществуващите язовири в съответствие с изискванията на Закона за водите и с тази наредба се извършва за изискванията по чл. 106 от тази наредба по ал. 1, 2, 4 и 5 в срок шест месеца от влизането й в сила. Наредбата е влязла в сила на 31.01.2020 г., съответно до 31.07.2020 г. е следвало собствениците на язовири да изпълнят изискванията на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. т. 1, 2, 3, 4 и 5 от нея. Необоснован е изводът на съда, че всички дадени предписания ангажират значителен финансов ресурс и Община Попово e нямало как реално да ги изпълни до 23.12.2021 г., тъй като такива средства не са били предвидени в бюджета за 2021 г. Основателно е възражението в касационната жалба, че с оглед посочените разпоредби Община Попово е имала достатъчно време да организира финансов ресурс за процесния период, за да изпълни изискванията и в този смисъл настоящата съдебна инстанция счита за необоснован извода на съда, че определеният с акта срок е несъразмерен. Неизпълненото от страна на собственика на съоръженията на изискванията на чл. 106 от Наредбата поставя в риск живота и здравето на жителите на населените места, намиращи се в близост до язовира. С оглед изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспорения пред съда акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие със целта му. Наред с горното, решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на община Попово. При този изход на спора, искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,