Решение № 11411 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Костинброд, представлявана от кмета на общината, чрез адв. Каменов, срещу решение 609/02.05.2025 година на Административен съд София-област (АССО) по адм.д. 1240/2024 година. С последното е отхвърлена жалбата на общината срещу решение от 01.10.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020г., с което й е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на разходите, признати за допустими за финансиране по Оперативна програма Околна среда 2014-2020г. по договор 226/31.10.2021г., сключен с изпълнител ДЗЗД Зелено строителство - Костинброд, във връзка с АДПБФП по Оперативна програма Околна среда 2014-2020г. Д-34-33/05.06.2018г. с бенефициер община Костинброд за изпълнение на проект BG16M1OP002-2.002-009 Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци на територията на РСУО Костинброд. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съставът на АССО не обсъдил всички възражения на страните по спора, като не съобразил, че решението с правна квалификация чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ е издадено след срока по чл. 73, ал.3 ЗУСЕФСУ. Излага подробни съображения за неприложимост на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности), в редакцията й приета с ПМС 248 на МС от 5.07.2024 година за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, спрямо факти установени към преди действаща редакция на същата наредба, незаконосъобразното прилагане на която е отречено с влязло в сила съдебно решение. Като прави извод за нищожност/евентуално незаконосъобразност на оспореното решение за прилагане на финансова корекция, отрича правото на РУО да прилага нови правни норми за нередности спрямо проверени факти към период на действие на различна правна уредба. Твърди, че с решението на ВАС по адм.д. 12132/2023 година, с което е отменен предходен акт за ФК за същите факти не е приключена процедурата по администриране на нередността НИН ОПОС20/22/ЕФРР/772. Напротив, отменителното решение на ВАС е ползвано като основание за издаване на новото решение за определяне на ФК, при което е приложен норматив влязъл в сила след установяване на фактите с предходния административен/съдебен акт. Прави извод за установена трайна несигурност и произвол в противоречие с принципите на правото. Излага подробни аргументи и за неосъществяване на твърдяното нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността/евентуално да се отмени като незаконосъобразно решението на РУО за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за две съдебни инстанции по представен списък. Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020г., чрез главен експерт с юридическа правоспособност Димитров в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на община Костинброд срещу решение от 01.10.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020г.. С последното е констатирано нарушение на чл. 107, т.1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Нарушението е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), за която при приложение на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности), в редакцията й приета с ПМС 248 на МС от 5.07.2024 година за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, на община Костинброд е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на разходите, признати за допустими за финансиране по Оперативна програма Околна среда 2014-2020г. по договор 226/31.10.2021г., сключен с изпълнител ДЗЗД Зелено строителство - Костинброд. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Като се е позовал на Решение 2716 от 7.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 12132/2023г., първоинстанционният съд е приел, че става въпрос за други условия в документацията извън критериите за подбор и техническите спецификации, чието нарушаване не е елемент от състава на нередността по т. 14 в предходната й редакция. Но твърдяното от органа несъответствие между линейния календарен график и останалите документи, съдържащи се в предложението за изпълнение на поръчката, в случая програмата за управление на дейностите, съставлява друго поставено от възложителя условие към участниците извън критериите за подбор и техническите спецификации. Същевременно, е налице и изричното предвиждане в документацията, че неизпълнението на това условие е основание за отстраняване на участника от процедурата. Според съда, осъществените факти обосновават нарушение на чл. 107, т.1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Неправилното прилагане на същото, в резултат на което е избран за изпълнител участник, който не отговаря на формулираното условие и за когото поради това са били налице основания за отстраняване, осъществява според АССО състава на нередността по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередност в редакцията й приета с ПМС 248 на МС от 5.07.2024 година за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. В хода на производството по издаването на съдебния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Касационният състав приема за правилен извода на АССО, че обжалваният акт за определяне на финансова корекция е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма. Относно правилното приложение на материалния закон и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО по настоящото дело е решение от 01.10.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020г.. С него се приема, че община Костинброд е осъществила нарушение на чл. 107, т.1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Според изписаната в акта фактическа обстановка, нарушението е осъществено според РУО чрез констатираното разминаване и несъответствие между Програмата за изпълнение на дейностите и Линейния календарен график за изпълнение на предвидените дейности в офертата на определения за изпълнител участник. Касационният състав констатира, че видно от Документацията за участие в обществената поръчка, раздел IV Изисквания към съдържанието и обхвата на офертата, точка 3: Офертата включва следните документи, т.3.4. Техническо предложение по образец към настоящата документация, съдържащо: Предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя, включващо: Програма за управление на дейностите .Линеен календарен график, поставените изисквания към: Програмата за изпълнение на дейностите и Линейния календарен график за изпълнение на предвидените дейности в офертата са част от изискванията към офертата на участника. Съгласно чл. 107, т.2, б.а от ЗОП участник, който е представил оферта, която не отговаря на: предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, се отстранява от възложителя. Касационният състав не споделя извода на първоинстанционния в насока, че несъответствието между Програмата за изпълнение на дейностите и Линейния календарен график за изпълнение на предвидените дейности в офертата са част от изискванията към кандидата или участника, поради което констатираното разминаване обосновава нарушение по чл.107, т.1 ЗОП. Не без значение е фактът, че съставът на АССО не е направил анализ по фактите и не е установил реално соченото от органа разминаване. Позоваването на предходно решение на ВАС по адм. д. 12132/2023г. не може да преодолее този порок: На първо място, предмет на контрол за законосъобразност пред този съд е друг административен акт, а не настоящия. На следващо място този акт е с друга правна квалификация на нередността, а именно т.14 по отменена редакция на Наредбата и съставът на ВАС по предходното дело е направил извод за неосъществяване на тази редакция на наредбата чрез изписаните от РУО фактически и правни установявания. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо. Предвид липсата на установени от РУО и АССО по това дело факти, които да осъществяват състава на нарушението по чл. 107, т.1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) касационният състав на ВАС не следва да извършва контрол за законосъобразност върху приложената редакция на Наредбата в частта досежно квалификацията на нередността. Предвид гореизложеното, като неправилно обжалваното решение на АССО следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решение от 01.10.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020г. като постановено при неправилно приложение на материалния закон. При този изход на спора, на касатора се дължат разноски в размер на 3 400 лева, представляващи две държавни такси от 1700 лева за всяка инстанция, както и адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 24 192 лева за всяка инстанция. По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, касационният състав приема следното: Безспорно в случая спорът има материален интерес, а съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима на основание чл. 144 АПК и с оглед направеното пред двете инстанции възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС/Съдът) Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед изложените съображения настоящият състав, за да определи размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената от адвоката дейност. За определяне на фактическата и правна сложност на спора от значение са: обема и сложността на приложимата национална и наднационална правна уредба; обема доказателства и материали за проучване по делото, степента на сложност на регулираните обществени отношения, процесуалната активност на страните, обема формирана съдебна практика за проучване и прочие. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна, поради което въз основа на този анализ касационният състав прави извод за основателност на претенцията за адвокат в размер на 30 000 лева за две съдебни инстанции. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд