Решение № 4115 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 698/30.06.2023 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. 831/2023 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 11435/13.03.2023г. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК, аргументирани с тезата, че при установено нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС законосъобразно е наложена процесната ПАМ. Излагат се съображения, че продължителността на срока на налагането й е мотивирана и съразмерна. В тези насоки се развиват подробни доводи и се претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Старт 3-2017" ЕООД, гр. Бургас, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11435/13.03.2023г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Велико Търново в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - магазин парфюмерия, находящ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван от "Старт 3-2017" ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед, тъй като е приел, че не е установено основанието по чл. 186, ал.1, т.1, б "а" ЗДДС за налагането на ПАМ. Този извод е мотивиран от представената разпечатка на контролна лента на електронен носител и дневен отчет от 09.03.2023г., отразяващ регистрирана продажба на парфюм на стойност 22лв. чрез издаване на фискален бон в 10.28 часа. Така постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ /Наредбата/. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 6 на чл. 25 от Наредбата установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка. В конкретния случай от протокола за извършена проверка е установено, че на 09.03.2023 г. в 10.27 часа, "Старт 3-2017" ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да издаде фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за осъществена контролна покупка на 1 брой парфюм на стойност 22.00 лева, платени в брой. Същевременно, от представената разпечатка на КЛЕН и дневен отчет от 09.03.2023г. е видно, че за продажбата е издадена фискална касова бележка и е отразена регистрирана в 10.28 часа продажба на стойност 22 лв. При тези факти обосновано съдът е приел, че нарушението на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, за което е приложена принудителната административна мярка, не е извършено. С изменението на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС от ДВ бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г., основание за запечатване на търговския обект е единствено неиздаването на предвидения в чл. 118 ЗДДС документ - фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта (фискален бон). В случая такъв документ не е издаден към момента на контролната покупка и извършеното плащане в брой, но е издаден минута по- късно на същата дата и преди издаване на оспорената заповед от 13.03.2023 г. С по-късното издаване на фискалния бон дружеството не е спазило изискването на чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г.") да издаде фискалната касова бележка при извършване на плащането в брой. Но при действието на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в сила от 12.12.2020 г. това нарушение на реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти не е основание за запечатване на търговския обект. Единствено неиздаването на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) по чл. 118 ЗДДС е основание за прилагане на административната принуда. При положение, че документът е издаден, нарушението е отстранено, а прилагането на принудителната административна мярка с оспорената заповед от 13.03.2023 г. не съответства на целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Мярка, наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. Противоречието на административния акт с целта на закона е самостоятелно основание по чл. 146, т. 5 АПК за неговата незаконосъобразност. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед за налагане на ПАМ, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника разноски не следва да се присъждат поради липсата на доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,