Решение № 3296 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2008 г.

Решение № 3296 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Станка Димитрова Анастасова от Варна срещу решение на Окръжен съд Варна, постановено на 5.09.2008 г. по адм. д. № 579/2006 г. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност и необоснованост. Заинтересованата страна Георги Тодоров оспорва жалбата. Ответникът и останалите заинтересовани страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната аминистративна прокуратура дава заключение за неоснователност. Счита, че решението е законосъобразно, а доколкото е установено наличие на спор за материално право предвид установената идентичност на имота, основателно е прието, че не следва да се обсъжда в административното производство. Ксационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи Върховният административен съд установи следното: В производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на касаторката срещу заповед на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползуване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ Варненски окръжен съд я отхвърля. С жалбата се поддържало, че при одобряването на плана неправилно е записан имот № 2116 като собственост на Георги Йорданов Тодоров, вместо на нея, след като е доказала собствеността си с издаденото от ПК решение за възстановяването на зем. земя лозе от 945 кв. м. и е заплащала данъци. Освен жалбоподателката като собственик се легитимирал и заинтересованото лице Георги Тодоров, който с нот акт № 155/94 г. е закупил от Виолета Петкова недвижим имот, съставляващ лозе, находящ се в същата местност "Сухо дере" с площ от 1000кв. м., За изясняване на спора и идентичността на имотите съдът е допуснал и изслушал техническа експертиза, чрез която е установил границите им. Според вещото лице местността, описана в нот. акт № 155/94 г. "Сухо дере" е идентична с тази, описана в решението на поземлената комисия"Куру дере" като имот с пл. № 10888 по плана от 1956 г., по ПНИ - ПИ № 2116. Площта на имот с пл. № 10888 била 845кв. м. по ПНИ № 2116 е с площ 932 кв. м., като в него имало дървена постройка, която била описана в нот. акт 155, както и върху част от имот № 10888. При тези констатации съдът е приел, че двата имота - този, посочен в нот. акт № 155 и в решението на ПК са идентични. От това следвало, че към момента на издаване заповедта на областния управител същата е била законосъобразна, тъй като е съответствала на кадастралната основа, попълнена с данните от нот. акт. Доколкото и жалбоподателката се легитимирала като собственик на същия имот, отразен в нот. акт било налице спорно материално право, което следвало да се реши в исково производство. Според касаторката нотариалният акт бил нищожен и съдът следвало да констатира това, както и да обсъди и другите доказателства, а именно данните за платения данък на имота от нея, което заинтересованата страна не е сторила, тъй като не го е декларирала. Върховният административен съд намира решението на съда правилно. Всички възражения на жалбоподателката са свързани с оспорване правото на собственост на посоченото като собственик лице на имота в ПНИ. Без значение за случая е плащания от нея данък за същия. Правото на собственост върху недвижим имот се установява с нотариален акт. До оборването на същия по надлежния ред неговият притежател се счита собственик на имота. Оборването на нотариалния акт, в смисъл на оспорване може да стане само в исково производство, при разрешаване на спора за материално право, какъвто в случая е установено, че е налице. Като е приел това решаващият съд е постановил законосъобразно решение, което следва като правилно и обосновано да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение