Решение № 9937 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2011 г.

Решение № 9937 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Викентиев Викентиев, от гр. София, срещу решение № 3466/10.03.2011 г. по адм. д. № 1342/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- министърът на вътрешните работи чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № К-10215 от 08.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на полицейски инспектор IV степен в сектор "СК на ГКПП" към отдел "ГКПД при ГД "Гранична полиция" - МВР. Наказанието е наложено за тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 18.10.2009 г. около 23.20 ч. в гр. София, кв. "Враждебна", ул. "8-ма" при управление на личния си автомобил, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 1,5 промила, установено с алкохол за химическа експертиза № 3079 от 19.10.2009 г., е извършил ПТП, удряйки спрял автомобил марка "Ауди" с ДК № С 6864ХВ и излезлия от него Георги Попов - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че заповедта е валиден и законосъобразен административен акт. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: Пред касационната инстанция се правят основно възражения досежно унищожаемостта на административния акт, по което първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, споделящи се и от настоящата инстанция. Извършеното деяние безспорно е доказано от обсъдените по делото и в административната преписка доказателства и същото правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, и уронващо престижа на службата. При тези данни при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" и да прекрати служебното правоотношение на държавния служител в МВР . Неоснователни са възраженията, че наказателната отговорност има преюдициален характер спрямо дисциплинарната, тъй като двете са независими и от едно лице може да се търси и дисциплинарна, и наказателна отговорност. Повдигнатото пред касационната инстанция възражение за допуснато от административния орган нарушение на чл. 248 ЗМвР не намира опора в събраните в преписката и от съда доказателства. Заповедта за уволнение е връчена на касатора на 08.12.2009 г. и върху екземпляра той саморъчно е написал, че не се намира в законоустановен отпуск. По делото е представен болничен лист за дати, които са неотносими към връчването на заповедта. В същия аспект следва да се третира и обстоятелството, че дисциплинарното нарушение е извършено в извънработно време. Управлението на МПС, макар и в извънработно време, след употреба на алкохол, довело и до пътнотранспортно произшествие, не само е морално укоримо и като такова съобразно етичните правила съставлява дисциплинарно нарушение, но е и деяние с определена степен на обществена опасност, което е годно да обуслови налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че са спазени всички адмиистративнопроизводствени правила при установяване на дисциплинарното нарушение и ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Видно от приетите доказателства, участието на жалбоподателя в дисциплинарното производство е било осигурено и същият е реализирал гарантираните му права на защита, като е депозирал обяснения и възражения, надлежно приети и обсъдени. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав