Решение № 13248 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2010 г.

Решение № 13248 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) на Румянка Маринова Радева от гр. Варна срещу решение № 122 от 30.12.2009 г. по адм. д. № 153/2009 г. на Административен съд - Търговище. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу писмен отказ, обективиран в писмо рег. № 94-00-1298/11.11.2008 г. на кмета на община Търговище, с което е постановен отказ по направеното искане за обезщетяване с друг недвижим имот. Съдът изложил мотиви, че имотът, с който е бил обезщетен бащата на жалбоподателката Марин Джумалиев по реда на § 81 ППЗПИНМ е едно административно производство, приключило с издаването на стабилен административен акт и издаването на нот. акт за собственост от 16.03.1961 г. Обстоятелството, че впоследствие имота е бил възстановен на предишните собственици, по воден иск по чл. 108 ЗС с влязло в сила съдебно решение на ВКС № 961/9.10.2007 г. по гр. д. № 1255/2006 г., по което жалбоподателката е била отстранена от имота, то молбата й може да се счита само като искане за възобновяване на производство по издаване на административни актове, посочено в чл. 99, т. 2 АПК. Срока по чл. 102, ал. 2 АПК изчислен от влизане в сила на решението на ВКС е изтекъл, което възпрепятства възможността по тази молба да бъде извършена и преценка налице ли са предпоставките по чл. 99, т. 4 АПК. В касационната жалба като отменително основание се навежда довод за незаконосъобразност на решението. Касационната жалба е неоснователна. Молбата на касаторката, отправена до административния орган от 29.10.2009 г. е с изричното искане да бъде обезщетена с подходящ недвижим имот заради това, че е била отстранена от имота, който е бил даден в обезщетение на нейния баща, за отчужден друг негов имот по реда на ЗПИНМ. Правилно съдът е приел, че се касае за искане за възобновяване на административното производство, протекло по реда на ЗПИНМ още през 1960 г., приключило окончателно със стабилен административен акт. Последвалото съдебно отстраняване от имота на касаторката не въздейства върху стабилитета на завършилото производство. Дори да се приеме, че са налице условията на чл. 99, т. 2 АПК - наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение, то решението на ВКС е от 9.10.2007 г., от която дата до подаване на молбата през 2009 г. е изтекъл тримесечният срок по чл. 102, ал. 2 АПК, както и едногодишния срок, за възобновяване на завършеното административно производство. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,