Решение № 336 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6520/2007 г.

Решение № 336 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6520/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК . Н. П. Ц., действащ като ЕТ "И" -Н. Цеков е подал касационна жалба срещу решение № 98 от 22.08.2007 г. по гр.д. № 181 от 2006 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният от ответника "Р" ООД, гр. В. частичен иск по чл. 59 ЗЗД за периода от март 2003 г. до 17.02.2005 г. както и останалите искове, които са обективно съединени и са с размер под 5 000 лв. В жалбата се инвокират общи оплаквания за неправилност на решението. Ответника "Р" ООД, гр. В. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба частично допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за него, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 12.09.2007 г. и е изтекъл на 12.10.2007 г., а жалбата е подадена на 11.10.2007 г.с вх. № 6* от същата дата. Касационната жалба в частта, с която се атакува постановеното решение по обективно съединените облигационни искове с цена на иска под 5 000 лева следва да се остави без разглеждане предвид разпоредбата на чл. 218а, ал. 1 ГПК в която е предвидено ограничение на касационната проверка само до решения, постановени по вземания с цена над посочената по-горе сума. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски апелативен съд е разгледал иска по чл. 59 ЗЗД, който е бил предявен като частичен срещу "Р" ООД, гр. В.и го е уважил за заявения размер 9 000 лева. Инвокираните доводи за неправилност на решение поради необоснованост и незаконосъобразност са неоснователни. Въззивният съд е съобразил, че "Р" ООД, гр. В.и Н. П. Ц., действащ като ЕТ "И" -Н. Цеков са сключили договор за гражданско дружество, в който са уговорили съвместна експлоатация на ресторант "В", бивше заведение "Д", което се намира в първият етаж на сградата в гр. В., ул. Ц. № 2* договора страните са уговорили- чл. 21, б. "е", че дружеството се прекратява в момента, в който община ". обяви приватизация на " ЕООД, което е станало с решение № 1* взето с Протокол № 12 от 24.10.2002 г. на ОБС, гр. В. От този момент насетне ответника държи имота без правно основание. Опразването му е било извършено със заповед № 3* от 19.089.2005 г., изпълнена на 23.09.2005 г. /служебна бележка от ЕООД"А"/, което се потвърждава и от разпита на свидетелката К. Със заключение на в.л. Георгиев е определен месечният наем за помещението в размер на 1 432, 36 лева. На база месечния наем е определено и обезщетението, което за исковия период е сумата 32 323, 59 лева. Правилно въззивният съд е намерил, че е настъпило обедняване у ищеца, което произхожда от същия юридически факт, от които ответника се е обогатил и съобразявайки, че иска е предявен като частичен го е уважил в целия заявен размер. Ответника претендира направените по делото разноски, които са документирани с договор за правна защита и съдействие № 0* от 31.03.2009 г. в размер на 200/двеста/ лева. Изводите на въззивният съд са обосновани и законосъобразни и постановеното решение следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.