Решение № 11889 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пазарджик, подадена чрез главен юрисконсулт П. Виячева против Решение 2499/05.06.2025 г., постановено по административно дело 202/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена негова Заповед 213/10.02.2025 г., нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от подалия я процесуален представител по съображения, изложени в писмено становище. Ответната страна А. И. П. се представлява от адвокат К. Шутев, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила. Постъпило е становище от адвокат Ц. Вукова пълномощник на Г. С. С., с което се изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповед за премахване на незаконен строеж, описан като Пристройка към съществуваща жилищна сграда външна тоалетна, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.501.1266 по КККР на гр. Пазарджик. Строежът е собственост на А. И. П., изграден от нея без разрешение за строеж и без одобрен проект. Съдът е отменил заповедта, развивайки два мотива за нейната незаконосъобразност допуснато съществено нарушение във формата й, касаещо индивидуализацията на строежа и търпимост на същия по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Касационният съд споделя мотивите за допуснато съществено нарушение във формата на административния акт. От събраните по делото доказателства и преди всичко от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че процесната тоалетна обслужва бръснарски салон, който е законно изграден и въведен в експлоатация и с който има обща фасадна стена и общ покрив, представляващ стоманобетонова плоча. От съдържанието на заповедта и на предхождащия я констативен акт не става ясно, кои части от тоалетната подлежат на премахване в цялост или тези нейни части, които не съвпадат със стената и покрива на бръснарския салон. Вещото лице е категорично, че ако се пристъпи към събаряне на цялата тоалетна, би се стигнало до частично премахване и на законно изградената сграда, която обслужва. Незаконният строеж, респективно частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно по параметри, части, обем, характеристики и местоположение, тъй като в противен случай възниква основателно съмнение относно обекта на принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахването му. В конкретния случай, правилно съдът е приел неправилна и неточна индивидуализацията на незаконния строеж, разпореден за премахване с оспорената заповед, тъй като при изпълнението й би се стигнало до премахване на части от друг законно изграден строеж. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като съдържащите се в него правни изводи се подкрепят от събраните доказателства. Същевременно, извършвайки служебна проверка за допустимост на съдебното решение в неговата цялост, касационният съд установи, че Административен съд Пазарджик неправилно е конституирал като заинтересована страна по делото собственикът на поземления имот, в който се намира строежа Г. С. С.. В съдебното производство по оспорване на процесната заповед са само жалбоподателят, който е и единствен нейн адресат и органът, който я е издал като ответник. Всяко лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни, позовавайки се на притежавани от тях вещни права върху строежа и/или имота, върху който е изграден, освен ако същите не са посочени като адресати на заповедта. Г. С. С. не е адресат на задължението по премахване на строежа, поради което качеството му на собственик на поземления имот не му обезпечава задължително участие в процеса като заинтересована страна. Поради изложеното, съдебното решение по отношение на него следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част да се прекрати. При този изход на спора в полза на ответната страна А. И. П. следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,