Решение № 12740 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2009 г.
ВАСI отделение29.10.2009 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
Оставя в сила решението от решението от 05.02.2009 г. на Софийски градски съд, АО, II - Да" състав, постановено по адм. д. № 04490 по описа за 2006 година на този съд. Осъжда "Белопитов и синове" - гр. София да заплати на началника на митница "Аерогара - София" сумата в размер на 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12740 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Белопитов и синове" АД - гр. София против решението от 05.02.2009 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, II -Да" състав, постановено по адм. д. № 04490 по описа за 2006 година на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ППСПДВ № В 3/24.03.2006 г., издадено от началник митница "Аерогара - София" и потвърждаващото го решение № Б - 58/12.09.2006 г. на директора на РМД - София. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. От съдържанието на жалбата могат да се извлекат касационни основания, предвидени в чл. 209, т. 3, предложение първо и второ от АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че градският съд не е обсъдил обстоятелството, че при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и водещи до отмяна на акта. Не било спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - съдът не установил съществуването или не на описаното в постановлението нарушение. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждането на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на РМД - София, редовно призован не е изразил становище по нея, а ответникът - началникът на митница "Аерогара - София", я е оспорил в съдебно заседание, чрез доводи, изложени от юрисконсулт Недялкова. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна - директорът на Д "ОУИ" - гр. София към ЦУ на НАП, редовно призован, не е изпратил представител по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е установил, че стоката, представляваща части за компютри и оборудване е напуснала временния склад на жалбоподателя без разрешение на митническото учреждение, осъществяващо надзора и без да е оформена митнически, съгласно изискванията на ЗМ и на ППЗМ. Стоката не е била поставена под митнически режим, откъдето е направен извод, че е налице отклонение от складиране. На основание чл. 199, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗМ е възникнало вносно митническо задължение и отговорност за неговото заплащане. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че представените ЕАД са неистински, респективно те не могат да служат като основания за отклонение на стоката от временния склад. Налице са предпоставките на чл. 114, ал. 1, чл. 112, т. 5 от ППЗМ, не са изпълнени нормите касаещи даване на митническо направление на стоката и неотклоняването й от митнически надзор по време на съхранението във временния склад. В обжалваното решение са изложени мотиви във връзка с доводите на жалбоподателя, относими към законосъобразността на административния акт. Касаторът не е уточнил по какъв начин конкретно му е ограничено правото на защита. Той не се е явявал в първоинстанционното производство въпреки задължението да депозира писмени документи. Твърдението пък на изпълнителния директор на дружеството, че е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, е неоснователно. В процесното ППСПДВ са конкретизирани фактическите обстоятелства, свързани с напускането на манифестираните стоки без митническото им оформяне. Посочено е също така кои разпоредби са нарушени. Изводите на първоинстанционния съд са относно това нарушение. За касационното производство в полза на началника на митница "Аерогара - София" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, I А отделение