Решение № 5136 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2008 г.

Решение № 5136 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. Образувано е по касационна жалба на Екатерина Кръстева Атанасова, Атанас Кръстев Атанасов, Васил Николов Атанасов и Катя Николова Атанасова всички от гр. София срещу решение от 15.12.2007 г. постановено по адм. дело № 697/2004 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба подробно са изложени и се поддържат доводи за необоснованост на решението, постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяна. Ответникът - Областния управител на област София, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения : С обжалваното решение Софийския градски съд е изменил Заповед № РД-23-003/21.02.2003 г. на областния управител на област София, като е определил обезщетение с компенсаторни записи на стойност 5000 (пет хиляди) лева на Екатерина Атанасова. С горецитираното решение съдът е отхвърлил жалбата на останалите наследници, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че определения размер на обезщетението следва да се изчисли при използване формулата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, като се вземе предвид СМРЗ към 1944 г. за когато има данни от НСИ. По отношение на останалите наследници е приел, че липсва валидно подадено заявление от тях, липсват и доказателства за упълномощаване на Екатерина Атанасова към момента на подаване на заявлението. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касаторите за извършено от съда нарушение на производствените правила представляващи необсъждане на възражения за наличието на влязъл в сила административен акт, с който са им признати права и с установяване на факта дали жалбоподателите са подали валидно заявление за обезщетение за изоставеното в Гърция недвижимо имущество. Видно от данните по делото съдът не е обсъдил възражението на касатора по конкретния административен спор във връзка с допълнителното уточняване, че са потвърдени действията на Екатерина Атанасова, тъй като още в началото заявлението е подадено от всички и това е видно от изложеното в него. Това нарушение на производствените правила е съществено и се отразява на правилността на обжалваното решение. Безспорно е, че реституционните претенции по ЗОСОИ се осъществяват лично или чрез пълномощник. От подаденото заявление на 17.12.1998 г. е видно, че то е подадено от името на всички наследници, които дори не са изброени поименно, но е подписано само от единия от тях. Административният орган е бил длъжен да укаже на подателя, че след като претендира обезщетение от името на всички, то следва или да представи пълномощно или да се преподпише подаденото заявление. Освен това налице са доказателства, че този пропуск е поправен. Административния орган е извършил преценка относно основателността на подаденото от наследниците заявление за обезщетяване по ЗОСОИ , като е издал заповед РД 21-344 от 27.04.2000 г. в полза на всички наследници, която е влязла в сила и е породила права. Производството по ЗОСОИ е административно, но сложно от фактически състав и протича в две фази. Първата фаза по ЗОСОИ е тази, в която се решава кои са правоимащи, какво е одържавеното имущество и по кой ред е станало одържавяването и видът на обезщетението. През втората фаза се определят обема на одържавено имущество и размерът на обезщетението съобразно наследствените квоти, посочени от правоимащите с представени от тях нотариално заверени декларации. Следователно, недопустимо е административният орган да черпи благоприятни последици от своето бездействие и да променя с административния акт по втората фаза постановеното с предишен такъв. Основателен е и доводът за необоснованост на решението. В мотивите на решението съдът е изложил противоречиви съображения кое заключение възприема това на вещото лице Порязов или на в. л. Т. Дачева. Кое заключение е съобразено с приетата година на отчуждаването -1944 г. и с формулата на чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ. Един от основните въпроси се отнася до точната година на отчуждаване на имуществото, за което е признато право на обезщетение и съответно, размерът на средната месечна работна заплата за същата година, която следва да се вземе предвид при прилагане на формулата по чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на пълномощника на касаторите, че за година на отчуждаването следва да се вземе 1964 г., тъй като към тази година влиза в сила Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция. Видно от доказателствата по делото за година на отчуждаване на имуществото следва да се има предвид годината на изоставяне на имуществото съобразно отразеното в молбата за ликвидиране и описа на имуществото, съставена от наследодателя на касаторите - 1928 г. и в тази връзка правилно съдът се е позовал на постоянната практика на Върховния административен съд. С оглед наличието на допуснатото съществено процесуално нарушение, което опорочава изцяло обжалвания съдебния акт относно утвърдената оценка на признатото на жалбоподателите обезщетение, същият като неправилен следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на съда за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи ясни и непротиворечиви мотиви относно приетото от него за установено по делото. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение от 15.12. 2007 г. постановено по адм. д. № 697/2004 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно.