Решение № 9682 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 3178/2009 г.

Решение № 9682 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 3178/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 467 от 30.12.2008 г., постановено по адм д. № 32/2008 г. Великотърновският административен съд, първи състав, е отхвърлил жалбата на "Булмекс" - ООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Петко Йорданов Петков, срещу Ревизионен акт № 0400-187/8.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 846/15.12.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, в частите му за отказано право на данъчен кредит общо в размер на 277 719, 87 лв. и са начислени лихви в размер на 131 434, 17 лв. С решението съдът е осъдил "Булмекс" - ООД да заплати на Д "ОУИ" - гр В. Търново сумата 8 713 лв. юрисконсултско възнаграждение. С диспозитива не решението са описа протоколи за насрещни проверки, за които съдът признава за недоказано оспорването, както и документи, които съдът приема за неавтентични, не съставени от лицето, обозначено в тях като техен съставител, и с недостоверна дата за периода, за който се отнасят. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Булмекс" - ООД - гр. Велико Търново чрез пълномощника му адв. Иван Иванов. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 г. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА и да признае на дружеството право на данъчен кредит. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Булмекс" - ООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Петко Йорданов Петков, срещу Ревизионен акт № 0400-187/8.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 846/15.12.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, в частите му за отказано право на данъчен кредит общо в размер на 277 719, 87 лв. и са начислени лихви в размер на 131 434, 17 лв. Съдът е описал много подробно фактическата обстановка по спора, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства. Направен е краен извод за неоснователност на жалбата. Систематизирани, оплакванията на касатора се свеждат до следното:- съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил всестранно всички доводи на жалбоподателя, както и ангажираните от него доказателства, както и едностранно възприемане на доводите на административния орган;- необоснованост на изводите на съда относно сочените съществени процесуални нарушения, допуснати по време на ревизията;- допуснато нарушение на материалния закон. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Великотърновския административен съд е положил максимум усилия за пълното изясняване на фактическата обстановка, като освен поисканите от жалбоподателя доказателства е изискал служебно и редица други. Същият е изложил пространни мотиви по всеки един от доставчиците, като е описал първоначално установената по време на ревизията фактическа обстановка, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства по конкретните доставки. Съдът е дал и тълкуване на отделните правни институти относно възникването на правото на данъчен кредит, респективно пречките за възникването му, както и е изградил изводите си относно законосъобразност на РА в отделните му части. В хода на тази си дейност съдът е извършил преценка относно действителността на отделни писмени доказателства предвид откритите производства по оспорванията им. Преди разглеждането на оплакванията по същество, административният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателя относно допуснати нарушения при извършване на ревизията, като е изложил съответните мотиви защо ги приема за неоснователни. Следва да бъде посочено, че настоящата съдебна инстанция възприема болшинството изводи на първоинстанционния съд. В тази насока следва да бъде отбелязано, че анализирайки фактите по делото правилно е прието, че не са допуснати нарушения на процедурните правила при изготвянето на ревизията, като направените касационни оплаквания в обратния смисъл се явяват неоснователни. В ДОПК не съществува законова забрана лицето, което е участвало в изготвянето на ревизионния доклад в последствие да бъде натоварено с нарочна заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК да издаде ревизионния акт, поради което направените оплаквания от касатора в този смисъл се явяват неоснователни. Следва да бъде посочено, че административният съд е дал вярно тълкуване на разпоредбите на материалния закон, регламентиращи правото на данъчен кредит, както и разпоредбите от закона, регламентиращи отделните хипотези, които възпрепятстват възникването на правото. Верни и в съответствие със съдебната практика са изводите относно значението на реалността на доставките за възникването на правото на данъчен кредит. Всъщност от всички развити в касационната жалба оплаквания единствено основателно се явява това, че административният съд не е обсъдил представените като доказателства данъчно-ревизионни и ревизионни актове на отделните доставчици, както и наведените от жалбоподателя доводи във връзка с тях. В интерес на истината следва да бъде посочено, че административният съд е изложил определени мотиви в тази насока, като е посочил, че от представените ревизионни актове не се установява било начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) било реалността на доставките, или че те са неотносими към процесните доставки. Мотивите му в тази насока обаче са твърде бегли и кратки на фона на останалите му констатации и изводи, направени в решението. От тях не се установява дали и как е извършен анализ на всички тези многобройни актове (за всички доставчици), за да стигне съдът до посочените по-горе изводи. Допуснатото безспорно съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), която задължава съда да обсъжда всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение. Следва да бъде посочено още, че поради големият обем доставки съдът е пропуснал да изложи своите изводи по отношение на доставчика "Геодом" - ЕООД, като от мотивите не става ясно какъв е размерът на непризнатия данъчен кредит - 77 940 лв. или 315 588 лв. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, съобразявайки принципно верните тълкувания на закона, изложени в същото решение, следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя относно представените като доказателства данъчно ревизионни и ревизионни актове на доставчиците, като предвид трайно установената съдебна практика и след анализ на същите бъде отговорено на въпросите могат ли същите да бъдат надлежни доказателства за установяване на както на начисляването на данъка, така и на реалността на доставките, като в тази светлина бъде изследвано и приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) при случаите, когато данъкът е заплатен по ДДС-сметка на доставчика. За правна чистота и предвид големият обем на работа няма пречка да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице с цел установяване относимостта на ревизионните актове към процесните доставки. При новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по направените по делото разноски, в това число и за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,