Решение № 8126 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2011 г.

Решение № 8126 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Красимир Димитров Тодоров срещу решение № 1141/24.01.2011 г. по адм. дело № 13506/2010 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав, на основание чл. 43а, ал. 2 (отм.) от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/ загл. изм. Д. в., бр. 97/2010 г., в сила от 10.12.2010 г./ е наложил на Красимир Димитров Тодоров, глоба в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗУРКИ. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят, в качеството си на чл. на Комисията за установяване на имущество придобито чрез престъпна дейност, не е изпълнил задължението си да подаде декларации по чл. 12, т. 1 и 2 от ЗПУКИ в законния срок - седемдневен от избирането или назначаването му, който е изтекъл на 22.07.2010 г. Декларациите са подадени на 04.08.2010 г., т. е след законовия срок. Съгласно правилото на чл. 34, ал. 1 от закона в този случай на лицето, заемащо публична длъжност, каквато е безспорно тази на жалбоподателя, се налага административно наказание глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв. Съдът, като е съобразил тежестта на нарушението, е приел, че санкцията следва да бъде определена в минимален размер, а именно - 1000 лв. Обсъдил е неприложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК, както и на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател отново поддържа, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, а именно маловажен случай на административно нарушение, в който случай не се налага наказание. Позовава се на ниската обществена опасност на деянието и на липсата на вредни последици от него. Настоящият петчленен състав, като взе предвид релевантните фактически и правни обстоятелства, намира касационната жалба за неоснователна. При решаване на спора съдът е приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ задължава лицата да подадат декларация по чл. 12, т. 1 и 2 в седемдневен срок от избирането, респ. назначаването на публична длъжност. В закона не е предвидено изключение от правилото, поради което с факта на избирането на касатора за чл. на Комисията за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност, която е публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, за него безусловно е възникнало задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ. По делото не са представени доказателства, изключващи отговорността на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима за случая по съображенията изложени от тричленния състав на ВАС, които настоящата инстанция възприема изцяло, без да е нужно да ги повтаря. Поради това, при осъществяване на фактическия състав на неизпълнение на задължението чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ съдът разполага с правомощието да прецени релевантните обстоятелства за отговорността на лицето и да наложи санкция в границите, определени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ, но не и да не налага наказание поради малозначителност на деянието по чл. 28 от ЗАНН. При решаване на въпроса за отговорността на касатора тричленният състав е отчел всички правнозначими факти и правилно е определил санкция в минималния размер, предвиден в закона. Предвид изложеното, липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,