Решение № 8931 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16395/2009 г.

Решение № 8931 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16395/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Боряна Димитрова Иванова от гр. София срещу заповед № ЧР-П-146 от 27.11.2009 г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 268/2009 г., считано от 1.12.2009 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността й, тъй като служебните функции, които изпълнявала били необходими присъщи на администрацията, в която работела, те не били преустановени или заличени. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът, в представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. От заповед № ЧР-03-42 от 3.04.2008 г. на Председателя на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) се установява, че жалбоподателката е заемала длъжността "държавен експерт" с ранг V старши в сектор "Статистика и анализи", отдел " Нормативна основа на туристическите дейности", Дирекция "Туристическа политика" при ДАТ. С обжалваната заповед № ЧР-П-146 от 27.11.2009 г. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с ПМС № 268/2009 г. (в сила от 24.11.2009 г.) Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. С § 11, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение на Закона за туризма (ЗИЗТ) ДВ бр. 82/2009 г. в сила от 16.10.2009 г. е закрита Държавната агенция по туризъм (ДАТ), като съгласно ал. 2 на цитирания текст неин правоприемник е МИЕТ. Съгласно ал. 4 на § 11 от ПЗР на ЗИЗТ трудовите и служебни правоотношения на служителите на ДАТ преминават към МИЕТ съгласно чл. 123 от КТ и чл. 87а ЗДСл. С постановление № 268 от 12.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г. е отменен Устройствения правилник (УП) на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), приет с ПМС № 206 от 2005 и е приет УП на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Съгласно чл. 25 от последния специализираната администрация е организирана в тринадесет дирекции, между които и Дирекция "Туристическа политика" - по т. 12. Съгласно чл. 11, ал. 2 от УП на МИЕТ общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на министерството е 651 щатни бройки, като съгласно ал. 3 разпределението на общата численост е посочена в приложението. Видно от посоченото за Дирекция "Туристическа политика" са предвидени 17 щатни бройки. Видно от приложеното по делото утвърдено длъжностно разписание на ДАТ в сила от 1.04.2009 г., утвърдено от Председателя на ДАТ дирекция "Туристическа политика", в структурата на специализираната администрация на ДАТ е била със 17 щатни бройки, като същата е била структурирана в два отдела - "Нормативна основа на туристическите дейности" с 4 щатни бройки, от които една за длъжността "Държавен експерт" и отдел "Международни отношения" с 6 щатни бройки. В първия посочен отдел е имало и сектор "Статистически анализи" с предвидени 3 щатни бройки, от които една за длъжността "държавен експерт", заемана от жалбоподателката. По силата на цитираната по-горе разпоредба на § 11, ал. 4 от ПЗР на ЗИЗТ това служебно правоотношение на жалбоподателката е преминало към МИЕТ, като този факт не се оспорва от Иванова. С длъжностното разписание на МИЕТ, утвърдено със заповед № РД-16-1010 от 27.11.2009 г. в структурата на министерството е запазена дирекция "Туристическа политика" отново със 17 щатни бройки, оглавявана от директор и структурирана в три отдела - "Проекти и програми в туризма" с 5 щатни бройки, "Развитие на туристическия продукт" с 6 щатни бройки и отдел Регулиране на туристическите дейности" с 5 щатни бройки. И в трите отдела липсва длъжност "Държавен експерт" От изложеното се установява, че дирекцията в която е заемала длъжност Иванова е запазена, като е запазен и общия брой на предвидените по щат служители, но отделът, в който тя е заемала длъжност "Нормативна основа на туристическите дейности", както и секторът към него "Статистика и анализи" не съществуват, поради което не би могла да съществува и заеманата от нея длъжност. Обстоятелството, че в дирекцията не съществуват длъжности с наименование "държавен експерт" води до извод, че длъжността, която е заемала Иванова не е запазена и като наименование. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - органа по назначението на жалбоподателя - министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. От изложеното дотук следва, че с приемането на УП на МИЕТ, в сила от 24.11.2009 г. макар дирекцията, в която е работел жалбоподателката да е запазена и като наименование и като щатна численост, поради обстоятелството, че същата е с нова структура, в която отделът и секторът, в който е била длъжността, заемана от Иванова не съществуват, а не съществува в дирекцията и длъжността, заемана от нея, като нормативно определена позиция в случая е налице реално съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателката. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Жалбоподателката е твърдяла най-общо, че длъжността й е запазена, като необходимо присъща на администрацията, но не е конкретизирала длъжност, която да осъществява същите функции, задачи и задължения. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение