Решение № 9226 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2014 г.

Решение № 9226 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Владимир Чернев, в качеството му на процесуален представител на Георги Нури Ал Фахад, представляващ "Ансда" ЕООД, срещу решение № 175 от 7.05.2014 г. по адм. дело № 324 по описа за 2013 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 151201783 от 22.10.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 86 от 12.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 0...482 от 13.10.2009 г. с предмет "300 тона маслодаен слънчоглед" и кредитно известие № 0...601 от 7.12.2009 г. за непредадено "30.200 тона слънчоглед", издадени от "Ронекс" ЕООД, за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2009 г. в размер на 18 616.20 лв. и начислена лихва за забава в размер на 5 329.79 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. В дадения срок не представя писмена защита. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Иска се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Мери Найденова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 151201783 от 22.10.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 86 от 12.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.04.2007 г. -31.01.2012 г. С него е извършено прихващане на установен ДДС за възстановяване за данъчен период м. 01.2012 г. в размер на 19 830.61 лв. срещу установени задължения за главница за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 03 и м. 04.2010 г. в общ размер от 18 956.20 лв. и за лихва за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 874.41 лв. С ревизионния акт е определено задължение за внасяне - лихви в размер на 4 542.95 лв. Отказано е право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10. и м. 12.2009 г. по посочената фактура и кредитно известие с предмет "300 тона маслодаен слънчоглед" и "30.200 тона слънчоглед", издадени от "Ронекс" ЕООД. В мотивите на съдебния акт подробно са изложени доводите в първоинстанционната жалба и установените факти в административното производство, като изрично съдът е посочил, че въпреки дадените указания в съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства и доказателствени средства. Съдът подробно е анализирал възраженията по повод допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като според настоящият съдебен състав направената от него преценка е законосъобразно. Това е така, понеже не е нарушено правото на защита при оспорване в административната фаза на данъчния процес, като с оглед правилата за носене на доказателствената тежест, то тя е в лицето на оспорващия, който не е проявил достатъчна процесуална активност в него. Доколкото предмет на съдебен касационен контрол е издадения съдебен акт, то в изпълнение на задължението по чл. 218 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, настоящият състав преценява спазването на материалния закон и дали при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По повод основния спорен правнорелевантен факт - реалността на процесната доставка са представени 11 броя приемни бележки на "Олива" АД - гр. Кнежа и 10 броя пътни-прехвърлителни разписки за изпращане - прехвърляне от доставчика на материални ценности за зърнобаза Стражица. Тези писмени доказателства като частни са оспорени, открито е производство по оспорването им, поради което жалбоподателят е поискал събиране на гласни доказателства - разпит на свидетел Мариета Илиева Коева - длъжностно лице в зърнобазата. Същата е собственост на "Зърнени храни" и е ползвана под наем от "Олива" АД. Лицето заявява, че положените подписи в документите са нейни. Съдът е приел, че тези документи не установяван предпоставката за признаване правото на данъчен кредит, поради това, че в тези "приемни/кантарни бележки" не е посочено, че се приема за съхранение стока, собственост на трето лице, а се касае за стока - слънчоглед, изкупуван от "Олива" АД и доставяна там. В тях не са вписани страните по доставките нито като издатели, изпращачи, нито като получатели, а е посочено името на акционерното дружество наемател на базата, но без печат. Съдът се е позовал и на факта, че жалбоподателят не е поискал да се установи дали те представляват част от водената документация по повод доставката на стоката. Във връзка с транспортните документи - пътно-прехвърлителни разписки, които също са оспорени и е открито оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, респ. с установяване на транспортирането и предаването на стоката в съдебното производство е поискано от жалбоподателя да бъде установена собствеността на МПС. За някои от тях са поискани от ОД на МВР-В. Търново допълнителни данни, а само за четири е дадена информация. Констатира се, че по отношение на три от бележките, посочените в тях автомобили са леки, и с оглед характеристиката на стоката и посоченото в тях количество не може да бъде извършен превоз. По отношение на други два автомобила, които са товарни, съдът е приел, че не може да се докаже категорично осъществяване на превоз. Налице е разминаване между даденото обяснения на упълномощеното лице на доставчика за извършване на превоз от "Скания Тран Авто" ЕООД, което не е издавало фактури за извършен превоз. Констатирано е, че процесните автомобили, за които се твърди, че са извършили превоз, не са собственост на тази транспортна фирма. Съдът не е ценил като годно доказателство и представеното извлечение от складов регистър, понеже не се установява, кой го е съставил и че е издаден от "Олива" АД. Същият представлява таблица с данни от представените приемни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, без дата, печат на дружеството и имената на съставителя. Съдът е преценил и съображенията на жалбоподателя за осъществена последваща доставка към "Билдком" ЕООД, чрез фактура № 0-209/2009 г., издадена от него и приемо-предавателен протокол от 22.10.2009 г. Същите не могат да обосноват реалност, след като не се явява доказана реална доставката по отношение на фирмата - пряк доставчик, жалбоподател. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено, като съдът точно и последователно е изложил фактите по делото, анализирал е събраните писмени и гласни доказателства, и приложените правни норми. Съдът е изложил и подробни теоретични съображения, както и анализ на твърдяна за приложима практика на СЕС и конкретно решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. За реализиране механизма на облагане с ДДС са от значение както обстоятелствата по начисляване на данъка и плащането на данъчната основа, съображения изложени в първоинстанционната жалба, но и безспорни данни за доказана реалност на доставката. Приемането на противното води до нарушаване на неговото осъществяване. Доказването в гражданскоправни спорове на същите (начисляване и плащане), независимо дали това е допустимо или не, с оглед твърденията на жалбоподателя, не рефлектира върху данъчното облагане по ЗДДС при безспорно доказана нереалност на облагаемата доставка. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се следват съдебни разноски, както и на ответната страна. На същата такива са присъдени в първоинстанционното производство, в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение