Решение № 1286 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12161/2018 г.

Решение № 1286 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12161/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от И. Иванов, с адрес в [населено място], срещу заповед № 8121 К -8368/07.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за това че на 11.01.2018 г. в 08. 30 ч. в учебната зала (барче), на първия етаж на сградата на РСПБЗН - Монтана, е изразил недоволството си от некоректно подадени данни за РСПБЗН - Монтана в справка рег. № 57/09.01.2018 г., като е влязъл в спор с инспектор П. Илиев, въпреки че справката е била подписана от главен инспектор А. Трендафилов и потърсил отговорност без да има правомощия да оценява допуснато нарушение от служител от друго звено, на висок глас, пред служители, заемащи младши изпълнителски, изпълнителски и ръководни длъжности, на публично място, където обичайно не се водят служебни разговори, вследствие на което Илиев се е почувствал обиден, а отношението към него е възприел като неколегиално и неморално, е квалифицирано "неспазване на служебни правомощия" по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 ЗМВР "превишаване на правомощия". Жалбоподателят поддържа в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че оспорената заповед е издадена при нарушаване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, иска отмяната й и присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, иска в съдебно заседание и в писмени бележки, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Жалбоподателят И. Иванов е старши инспектор - началник група "Превантивен контрол и превантивна дейност ( ПК и ПД) в сектор "Превантивна и контролна дейност" ( ПКД) към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН) - Монтана при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) - МВР. Със заповед № 8121 К - 5852/20.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е заповядано да се проверят данните по сигнал на президента на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите "Огнеборец" за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и още един служител, посочен в заповедта, като е определен срок за приключване на проверката с писмена справка и докладването й до 11.06.2018 г. Със заповедта е определен състав на комисия, която да извърши проверката. Със заповедта са запознати множество лица, но не и жалбоподателят, в нарушение на чл. 16, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработка на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, изискващ лицето, срещу което е назначена проверка, да се запознае със заповедта срещу подпис и отбелязване на дата и час. В рамките на така назначената проверка И. Иванов е дал писмени сведения на 09.05.2018 г., с които министърът на вътрешните работи се е запознал на 06.08.2018 г. Събрани са и следните относими към деянието на Иванов доказателства: сведения от 09.05.2018 г. от очевидците Бумбарски, Харитонов, Христов, Трендафилов, участника в инцидента П. Илиев и от С. Василев, изготвил справката. Събрани са сведения и от лица, присъствали на инцидента, заявяващи, че не могат да си спомнят конкретните обстоятелства, както и сведения, неотносими към конкретното деяние. Свидетелят П. Илиев е дал последващи сведения от 01.06.2018 г. Приложена е и кадрова справка на жалбоподателя. Така възложената проверка е приключила със справка рег. № 1983 р -8009/08.06.2018 г., резюлирана с "Да" без дата, изготвена от комисията, с която И. Иванов се е запознал срещу подпис на 25.07.2018 г. - 11 ч. 50 мин. В справката в. т. 2 и т. 4 от диспозитива й е предложено да се предприемат действия по налагане на дисциплинарно наказание за дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3, извършено от И. Иванов и индивидуализирано с аналогични факти, като тези посочени в заповедта и цитирани по- горе в решението. С покана от 11.07.2018 г., връчена на Иванов на 25.07.2018 г. в 12 ч. му е дадена възможност за допълнителни писмени обяснения до министъра на вътрешните работи в 24 часов срок. С протокол от 01.08.2018 г. е конституирано, че Иванов не се е възползвал от възможността да даде допълнителни писмени обяснения. Оспорената заповед с описаното във втория абзац на съдебното решение съдържание е издадена от министъра на вътрешните работи на 07.08.2018 г. Съдът не обсъжда проверката, назначена от директора на РДПБЗН - Монтана, предхождаща проверката на министъра, доколкото същата не е назначена от дисциплинарно - наказващия орган и не е завършила със становище за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, както и действията на дирекция "Човешки ресурси" след получаване на справката от 08.06.2018 г., тъй като последните не са част от регламентирани процедури в дисциплинарното производство в ЗМВР и Инструкция № 8121 з -470/27.04.2015 г. Описаната фактическа обстановка в заповедта се потвърждава от събраните в дисциплинарното производство доказателства със следните корекции, а именно справка рег. № 57/09.01.2018 г., която е била предмет на разговора е подписана от С. Василев, а не от посочения в заповедта А. Трендафилов, видно и от сведенията на самия С. Василев, който признава, че е възпроизвел грешка, допусната в ползваната от него справка на П. Илиев от 24.11.2017 г. Видно от сведенията на Илиев и жалбоподателя, самият Илиев е проявил интрес към водения разговор за проблема със справката на 11.01.2018 г., а употребеният от жалбоподателя израз, който го е накарал да се почувства обиден е обръщението "индианец". При така установените факти съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При издаването й е допусната съществено - административно производствено нарушение - заповедта за назначаване на проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР не е връчена на жалбоподателя срещу подпис с отбелязване на дата и час в нарушение на чл. 16, ал. 1 от Инструкция № 8121 з -470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработка на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Не са допуснати други съществени административно производствени нарушения - след изготвяне на справката е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 АПК и сроковете за налагане на наказание по чл. 195, ал. 1 ЗМВР - както двумесечния срок от 08.06.2018 г., така и едногодишния от 11.01.2018 г. Заповедта е материалноправно незаконосъобразна. Така установените факти не сочат на действия на жалбоподателя, които да са свързани с упражняване на служебните му правомощия - в личен разговор в барчето относно установено допуснати грешки в справка, която му е била служебно необходима, се е намесил П. Илиев, чиято предходна справка е причина за допуснатата грешка в обсъжданата справка. Репликите на жалбоподателя към Илиев не са търсене на отговорност без правомощия, както е приел неправилно дисциплинарно - наказващият орган, а израз на лично отношение - възмущение от некачествена работа, която затруднява жалбоподателят да свърши собствената си работа. Предвид изложеното жалбоподателят не е осъществил състава на дисциплинарно нарушение, посочен в оспорената заповед. Оспорената заповед е и в нарушение на целта на закона - дисциплинарни наказания да се налагат единствено на служителите на МВР, извършили дисциплинарни нарушения. Оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради наличие на отменителните основания на чл. 146, т. 3, 4, 5 АПК. На жалбоподателя следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 АПК направените разноски в размер на 460 лева (10 лв. ДТ и 450 лв. заплатен в брой адвокатски хонорар), платими от МВР. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на ответника на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното първоинстанционно решение по жалба срещу заповед на министъра на вътрешните работи, с която същият е наложил дисциплинарно наказние по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР - "порицание" за срок от шест месеца, предвид изменението на чл. 211 ЗМВР, в сила от 01.01.2019 г., не подлежи на касационно оспорване. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение