Решение № 6113 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2013 г.

ВАСV отделение07.05.2013 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № ЧР-03-32/12.11.2012 г. на министъра на правосъдието. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Милан Кирилов Миланов от гр. София, ул. "Будапеща" № 59, ет. 3, ап. 4 направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Мотиви

Решение № 6113 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2013 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Милан Кирилов Миланов от гр. София срещу заповед № ЧР-03-32 от 12.11.2012 г. на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за неизпълнение в пълен обем на служебните задължения и нарушение на разпоредбите на чл. 25, чл. 46 и чл. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана (Етичен кодекс). Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение във формата му и на материалния закон, като поддържа, че не е извършил описаните дисциплинарни нарушения. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, поради което е процесуално допустима. Към момента на налагане на дисциплинарното наказание жалбоподателят Милан Кирилов Миланов заема длъжността "главен експерт" в сектор "Охрана и сигурност в арестите" (ОСА) при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието (МП). На 1.09.2012 г. към 11.30 часа жалбоподателят получава устна заповед от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") Митко Димитров за незабавно извършване на предварителна проверка по повод възникнал инцидент в сектор "Арест" при Областна служба "Изпълнение на наказанията", гр. Бургас - самообесването на германския гражданин Ролф Греммел. Разпореждането е за извършване на проверката заедно с гл. инспектор Росен Милотинов - гл. експерт в сектор "ОСА" при ГД "ИН". От показанията на свидетеля Митко Стоянов Димитров се установява, че действително дава устно разпореждане на двамата служители за извършване на предварителна проверка на мястото на инцидента, като определя обхвата й относно обема и дейностите, които следва да се извършат и да бъдат повод за образуване на дисциплинарни производство при наличие на дисциплинарни нарушения на лица от състава на ареста в гр. Бургас. Показанията на свидетеля са в подкрепа на тезата на жалбоподателя относно обхвата на разпоредената по телефона предварителна проверка. В периода от 17.30ч. на 1.09.2012 г. до края на 2.09.2012 г. (неработни дни) двамата служители извършват проверката, за резултатите от която изготвят докладна записка (ДЗ) до главния директор на ГД "ИН" при МП с вх. № 9952/3.09.2012 г. Със заповед рег. № ЛС-04.1386/03.09.2012 г. министърът на правосъдието разпорежда да се извърши проверка на инцидента в сектор "Арест" при Областна служба "Изпълнение на наказанията - гр. Бургас от Янко Хаджидимитров - главен инспектор в Инспектората при МП, в периода от 03.09. до 5.09.2012 г. За резултатите от извършената проверка е изготвен доклад, внесен до министъра на правосъдието с докладна записка № 92-12-53/11.09.2012 г. В доклада на гл. инспектор Янко Хаджидимитров се прави констатация за допуснати грешки при предварителната проверка, извършена от жалбоподателя и в частта "предложения" досежно образуване на дисциплинарни производства, се съдържа предложение за образуване на дисциплинарно производство и срещу него. Със заповед № ЧР-03-29/24.10.2012 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и е определен състав на дисциплинарно - разследващия орган със задача да извърши проверка на данните, отразени в т. 10 от доклада на гл. инспектор Янко Хаджигеоргиев. В хода на същото е дадено обяснение от Миланов рег. № 12254/29.10.2012 г. Проверката приключва с изготвяне на обобщена справка до министъра на правосъдието с рег. № 12307/30.10.2012 г., съдържаща предложение за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на жалбоподателя за срок от шест месеца. Справката е надлежно връчена на Миланов на 30.10.2012 г. Срещу констатациите в нея същият подава възражение с рег. № 12320/31.10.2012 г. В становище от същата дата дисциплинарно - разследващият орган поддържа изводите, направени в обобщената справка. В резултат на проведеното дисциплинарно производство и сезиране на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, е издадена обжалваната заповед, с която на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. 1 и т. 12 от Правилника за приложение на ЗМВР на Миланов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчването й. При така установените факти, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прави следните правни изводи: Жалбата е основателна. Заповедта е издадена от компетентния орган - министъра на правосъдието, който съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) осъществява правомощията на работодател за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС предвижда, че за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Оспореният акт е постановен в изискуемата писмена форма и формално съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, но липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, както и конкретизация на нарушението по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В случая ответникът проследява хронологически събитията, свързани със самоубийството на германския гражданин, действията на двамата служители - жалбоподателя Миланов и ст. инспектор Милотинов, извършили предварителната проверка и изцяло възпроизвежда в оспорената заповед констатациите, направени в доклада на главен инспектор Янко Хаджигеоргиев, които са отразени и в обобщената справка, като поведението на Миланов е квалифицирано като неизпълнение в пълен обем на служебните му задължения по време на първоначалната проверка във връзка с инцидента в ареста - гр. Бургас на 31.08.2012 г. и е определено като нарушение на три разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана". В направеното описание на извършените от жалбоподателя и Милотинов действия, изразяващи се в следното: двамата служители извършват проверка основно върху действията на командира на отделение и дежурния надзирател; правят предложение за търсене на дисциплинарна отговорност на гл. инспектор Пламен Минков - началник сектор "Арести" към ОСИН - гр. Бургас без да констатират и опишат в документите негови пропуски и нарушения; извършват съществено нарушение с твърдението, че окабеляването с коаксиален кабел е извършено по проект и заповед за основен ремонт, които не са предоставени и допускат съществен пропуск, като не правят коментар за наличието и вида на бръснарското ножче в килията на самоубилия се, не се съдържа посочване кои точно служебни задължения не са изпълнени от него в пълен обем, които да се определят като нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Данни в тази насока не се съдържат и в обобщената справка, въз основа на която е издадена оспорената заповед. Както беше посочено - горе същата напълно възпроизвежда констатациите в доклада на представителя на инспектората, без да са изложени мотиви относно конкретно неизпълнените служебни задължения, вменени на жалбоподателя с длъжностна характеристика. От друга страна липсва съответствие между така описаните действия на жалбоподателя и определянето им от дисциплинарно - наказващия орган като нарушение на посочените норми на Етичния кодекс. В заповедта няма конкретни съображения кои от фактическите основания обуславят съответното нарушение на разпоредбите на чл. 25 ( служителят изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия), чл. 46 (служителят изпълнява добросъвестно всички законни заповеди на своите ръководители) и чл. 51 (служителят дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи). Констатираните нарушения във формата на оспорената заповед обуславят нейната незаконосъобразност и съставляват самостоятелно основание за отмяната й съгласно чл. 146, т. 2 от АПК. Заповедта е издадена при спазване на изискването по чл. 229, ал. 1 ЗМВР. Служителят е запознат със заповед № ЧР-03-29/24.10.2012 г. за образуване на дисциплинарното производство, по повод на която дава писмени обяснения, както и с констатациите в обобщената справка рег. № 12307/30.10.2012 г., срещу които депозира възражение № 12320/31.10.2012 г. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Въпреки това е допуснато нарушение на процедурата, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно цитираната норма наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В случая Миланов изрично се позовава на устното разпореждане, дадено от главния директор на ГД "ИН" Митко Димитров, като ответникът не извършва необходимите действия, за да събере данни за конкретно възложените на служителя задачи и да прецени обхвата на разпоредената по телефона проверка. Тези данни са от съществено значение относно изводите му налице ли е нарушение от страна на жалбоподателя при нейното извършване, което да се определи като неизпълнение на служебни задължения и/ или като нарушение на Етичния кодекс. Констатираният порок в процедурата ограничава правото на защита на наказания служител и води до издаване на заповедта без да са събрани и обсъдени доказателствата, посочени от него. Що се отнася до съответствието на заповедта с материалния закон, настоящият състав намира, че са допуснати нарушения, които обосновават нейната незаконосъобразност и на това основание. Видно от показанията на св. Димитров предварителната проверка, извършена от жалбоподателя и служителя Милотинов е в изпълнение на устното му разпореждане и в обема, в който е разпоредена. Резултатите от проверката са изложени в докладна записка вх. № 9952/3.09.2012 г., като въз основа на последната са образувани дисциплинарни производства срещу служители в ГД "ИН" (изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 8.04.2013 г.). При тези данни фактическите констатации в оспорената заповед са опровергани. В тежест на административния орган е да докаже описаните в акта нарушения, което в случая не е сторено. Така установените пороци във формата на оспорената заповед, констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречието с материалноправните разпоредби обуславят нейната незаконосъобразност и съставляват основания за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, поради което заповедта следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лв., съставляващи заплатена държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

3