Решение № 318 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5734/2007 г.

Решение № 318 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5734/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура гр. С., срещу въззивно решение № 210 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 1225/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението от 27.04.2006 г. по гр.д. № 1474/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до размер на сумата от 3000 лв. и вместо него в тази част е постановено ново, с което е уважен предявеният от М. В. Г. от гр. С. срещу Прокуратура на Р България иск с правно основание чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДОВ за сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което се намали размера на дължимото обезщетение. Ответникът по касационната жалба М. В. Г. и третото лице помагач - О. с. служба гр. К. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратура на Р България. На 4.04.2001 г.срещу ищецът М. В. Г. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК - затова, че през периода 23.08.2000 г. до 14.11.2000 г.в с. К., К. обл. противозаконно е присвоил чужди движими вещи /иглолистни и букови трупи/, собственост на "Струма - Лес" ЕАД, клон Коняво. С постановление от 25.09.2001 г. по преписка вх. № 893/2001 г. на Районна прокуратура гр. К. е прекратено наказателното производство водено срещу М. В. Г. за престъпление по чл. 206, ал. 4 вр.ал. 1 НК, поради липса на престъпление. Въззивният съд е приел, че от свидетелските показания, представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено наличието на вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания на ищеца и влошаване на здравословното му състояние, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото от представителя на ответника обвинение. За репариране на претърпяните неимуществени вреди е определил обезщетение в размер на 3 000 лв. Съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от М. В. Г. срещу Прокуратура на Р България иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е доказан по своето основание, което не се оспорва от касатора. Определеният от въззивния съд размер на присъденото обезщетение за претърпяните вреди -3 000 лв., предмет на касационната жалба не е завишен. Въззивният съд е присъдил посочената сума, съобразявайки всички обстоятелства по делото имащи значение за определяне на справедливо обезщетение. Несъмнено ищецът е претърпял неимуществени вреди с оглед повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, доказани от свидетелските показания и приетата съдебно-медицинска експертиза. Накърнено е било човешкото му достойнство и обществената му репутация. Ищецът изпаднал в невротично разстройство с тревожно депресивни изживявания, за което му били предписани медикаменти, които продължавал да взема и към момента на изготвяне на медицинската експертиза- м.VI.2007 г. Наказателното преследване станало достояние на обществеността в гр. К. При тези данни настоящият състав намира, че Г. е претърпял страдание, тревога и безпокойство, от това, че не е могъл да води пълноценен всекидневен живот поради повдигнатото обвинение и определяйки обезщетението по справедливост, съдът законосъобразно е присъдил сумата 3 000 лв. При определяне на размера, въззивният съд е съобразил общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, преценен с оглед конкретните данни по делото- продължителността на наказателното производство - шест месеца, обстоятелството, че е било злепоставено доброто му име и влошеното му здравословно състояние. Касационният съд споделя становището на решаващия съд, че претърпяните от Г. неимуществени вреди справедливо ще се обезщетят със сумата от 3 000 лв., както и изводът, че обезщетение в посочения размер отговаря на законовия критерий за справедливост. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано, поради което ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г.о.