Решение № 14455 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2014 г.

Решение № 14455 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Ню Бояна филм" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена от адв. Митков и адв. Методиева против решение № 2923/07.05.2014 г., постановено по адм. д. № 5514/2013 г. по описа на Административен съд -София град. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ не изразява становище по жалбата. Ответниците Цвета Стоянова, Валерия Стоянова и Еленка Стоянова, чрез адв. Ников оспорват касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожността на заповед № РД-18-68/14.12.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в частта за имот с идентификатор 68134.1945.113. Прието е, че процесната заповед не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на разпоредените последици, което да сочи на нейната нищожност. За безспорен е приет факта на издаване на заповедта от компетентния по смисъла на чл. 49, ал. 1 ЗКИР орган. Доводите за нарушение на материалните разпоредби на са възприети като такива за законосъобразност, унищожаемост на акта, т. е. неотносими към претендираната нищожност. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона /чл. 48, чл. 41 и чл. 38 ЗКИР/ и чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаване и поддържане на кадастралната карта и регистри не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност, която обаче е извън съдебния контрол, тъй като заповедта е влязла в сила. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Безспорно е по делото, че заповед № РД-18-68/14.12.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е издадена при наличие за изискуемата компетентност по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, за одобряване на първоначална кадастрална карта и регистри и е с ясно очертан предмет. Не е установено, а и такива доводи не са въведени в процеса, заповедта да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за несъобразяване на графичната част на КК, одобрена със заповедта, с възприетите възражения от Комисията по чл. 48 ЗКИР не могат да обосноват нищожност, а касаят евентуална незаконосъобразност на акта, както и възраженията за неправилно нанасяне на имоти 146 и 147. Дори разгледани в тяхната съвкупност сочените нарушения не могат да доведат до "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. В тази връзка е правилен и извода на административния съд за преклудирана възможност за обследване законосъобразността на заповедта и одобрената с нея карта. Освен това при наличие на грешки и непълноти има законовоуредена възможност и процедура за тяхното отстраняване- чл. 53 ЗКИР. Неоснователно е възражението по касационната жалба за необсъждане доводите на жалбоподателите. Съдът е обсъдил всички направени възражения, макар и някои да са оставени без разглеждане като ирелевантни, и е направил обосновани правни изводи въз основа на правилна преценка на доказателствата с оглед предмета на спора - в рамките на претендираната нищожност на заповедта. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение