Решение № 54 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 40/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Н. срещу решение 28-ІІ-20/06.04.2021 г., постановено от Държавната комисия по сигурността на информацията, с което е отхвърлена жалбата му против Акт 353/02.03.2021 г. на Заместник председателя на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) Отказ за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация поверително като неоснователна. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред ДКСИ е бил акт 353/02.03.2021 г., издадена от Заместник Председателя на ДАНС - отказ за достъп до класифицирана информация до ниво поверително , издаден на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и чл. 40, ал.1, т. 8 във вр. с чл. 42, ал.1, т.1 ЗЗКИ на П. И. Н., заемащ длъжността Специалист по съхранение на имущества във военно формирование 34690 Добри дол. С обжалваното пред настоящия състав решение ДКСИ е отхвърлила жалбата на Н., без да извърши дължимата проверка за изясняване на релевантните за спора факти, спазване на предвидените в ЗЗКИ административнопроизводствени правила и съответното правилността на изводите в оспорения пред нея акт, постановен от Заместник председателя на ДАНС. Решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на закона неправилно е прието, че същото е постановено при спазване на предвидените в ЗЗКИ административнопроизводствени правила. В описаната фактическа обстановка е прието, че длъжността, заемана от Н. е включена в списъка по чл. 37,ал.1 ЗЗКИ на организационната единица, но по делото липсва приложен такъв списък. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.1, т. 5 ЗЗКИ служителят по сигурността на информацията в съответната организационна единица, която в случая е военно формирование 34690 Добри дол, извършва обикновено проучване по чл. 47 ЗЗКИ, което съгласно чл. 46, т.1 ЗЗКИ се извършва в случаите за разрешаване на достъп до класифицирана информация с ниво на класификация поверително , за което ниво е извършено и проучването на Н.. Допълнително законодателят е посочил, че в тези случаи по силата на цитираната разпоредба на чл. 47 ЗЗКИ обикновеното проучване се извършва от служителя по сигурността на информацията на съответната организационна единица, след писмено разпореждане на нейния ръководител, но по преписката липсва приложено такова разпореждане. Според алинеи 3 и 4 на цитирания текст обикновеното проучване има за цел проверка за установяване на обстоятелствата по чл. 40, ал. 1, т. 1 4, 7 и 8 и включва попълване на въпросника, посочен в приложение 2. От приложените доказателства се установява, че въпросникът по приложение 2 е попълнен от Н., което е удостоверено с подписите на ръководителя на организационната единица и на служителя по сигурността, като е поставен и печат на военното формирование. Съгласно чл. 11, ал.3, т.1 и ал. 4, т.1 и 6 ЗЗКИ ДАНС извършва проучвания, издава, прекратява и отнема разрешения на български граждани - военнослужещи на военна служба, от резерва и цивилни служители по служебно или по трудово правоотношение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, като има право да прилага и използва разузнавателни способи при условия и по ред, определени със закон; да получава необходимата информация от държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица, съгласно действащите закони. Условията и редът за предоставяне на информацията се уреждат в правилника за прилагане на закона ППЗКИ. От установеното следва, че събраната допълнително информация за Н. от централния полицейски регистър, от Районна прокуратура Кюстендил, Районен съд Кюстендил и Военно-окръжна прокуратура София е при спазване на предвидените законови условия за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 ЗЗКИ в случай, че по време на проучванията по чл. 47 (каквото в случая е проведено), 48 и 49 се разкрият факти и обстоятелства, представляващи пречка за издаване на разрешение за съответното ниво на достъп, допълнително се провежда интервю с проучваното лице. Такова е проведено, но не от лицето по чл. 50, ал. 3 , т. 1 ЗЗКИ, който предвижда при обикновено проучване това да се прави от служителя по сигурността на информацията в съответната организационна единица, а в случай, че са налице предпоставките по чл. 20, ал. 3 ЗЗКИ - от ръководителя на тази единица - ако по изключение, в зависимост от нивото и обема на класифицираната информация, ръководителят на организационната единица изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията. В случая допълнителното проучване е извършено от служител на ДАНС в нарушение на тези правила. Допълнително следва да бъде посочено,че в случая не е изяснена напълно и фактическата обстановка,свързана с наличието на висящи производства срещу служителя, което е релевантен за спора въпрос, с оглед установяване на неговата надеждност. От приложената по делото справка за съдимост с рег. 171 на Бюро съдимост при РС Кюстендил се установява, че лицето не е осъждано, но има наложени три административни наказания, със съдебни решения по административно наказателни дела, влезли в сила съответно на 04.12.2014 г., 29.01.2016 г. и на 13.12.2018 г. От приложените справки се установява, че Н. има полицейски регистрации в РУ Кюстендил от 03.10.2014 г., ВП София от 09.10.2018г. и Военен съд София 13.12.2018 г. Допълнително е установено, че по отношение на същия има три заявителски материали (ЗМ) 13876/27.09.2013 г., в ролята му на извършител за проява по чл. 343 управление на МПС в срока на административно наказание , материалите по който са изпратени на РП Кюстендил на 22.11.2013 г.; 14718/06.08.2014 г. в ролята на лице, привлечено като обвиняем за същата проява чл. 343 управление на МПС в срока на адм. наказание без свидетелство и 15585/09.06.2015 г. за същата проява, но вече като лице, привлечено като обвиняем. Доколкото в получената от РП Кюстендил информация (писмо 301/2001) не са посочени номерата на заявителските материали по които са образувани, както и при съпоставка от данните на справката за съдимост е невъзможно да се направи обоснован извод, дали в случая се касае до едно деяние или до различни такива, дали производството е приключено или не, а ако е приключено с какъв резултат. От писмото на РП се установява, че в него са посочени общо шест производства, водени срещу Н., като тези по т. т.1, 3, 4 и 6 са приключени, като на лицето са наложени административни наказания, посочени в свидетелството за съдимост, при които същите са приключени. Това по т. 5 е извършено от Н. като непълнолетен, предвид факта, че се касае за деяние, извършено през 2013 година, а Н. е роден през [година] и освен това е посочено, че същото е прекратено с изпращане на делото на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни за налагане на възпитателна мярка. Налице е противоречие в данните, по писмото на РП Кюстендил по т. т. 2 и 3 за образуваните преписки, съответно на 19.04.2018 г. за нанесен побой на Л. Г. Ц. и на 19.04.2019 г. по повод постъпила жалба от К. К. В., съпоставени с тези по писмо 171/2021 на ВОП София, по т. 2, но по делото липсват данни това да е установено, както от издателя на акта, така и от ДКСИ, въпреки че на последната са предоставени правомощия да събира допълнително доказателства - чл. 10, ал. 1 ЗЗКИ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона, а делото върнато като преписка на ДКСИ за ново произнасяне, съобразно мотивите в решението. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 1070 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение