Решение № 13073 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Елтрейд ЕООД, гр. Ботевград, [ЕИК], чрез проц. представител адв. Н. Баташки, против решение 393 от 19 юни 2023 г., постановено по адм. д. 1419/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Елтрейд ООД, против заповед 2175/06 декември 2021 г. на кмета на Община Септември, с която е наредено премахването на незаконен строеж: Сградно водопроводно отклонение за минерална вода за водоснабдяване на хотел Аква Варвара, находящ се в УПИ І - 3а хотел и ресторант, в кв. 4а по плана на Варварски минерални бани, община Септември, изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 137, ал. 3 ЗУТ, като е определен 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно премахване. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на първоинстанционния съд относно липсата на порок във формата на заповедта и на допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се споделят от настоящия състав. Преценката относно спазването на изискванията за съдържанието на акта по чл. 59, ал. 2 АПК е извършена формално. От изложените в мотивната част на заповедта факти и обстоятелства не може да се определи еднозначно какво точно е констатирано като незаконен строеж и в какъв обем подлежи на премахване. Както в констативен акт 02 от 01 ноември 2021 г., така и в издадената въз основа на него заповед е посочено, че строежът представлява сградно водопроводно отклонение за минерална вода захранващ Хотел Аква Варвара, находящ се в УПИ I - За хотел и ресторант в кв. 4а по плана на Варварски минерални бани, община Септември, присъединено от съществуващ водопровод за минерална вода захранващ се от сондажен извор - Сондаж 6 в УПИ XV- минерален извор, кв. 9 по плана на Варварски минерални бани. Трасето на сградното водопроводно отклонение за минерална вода захранващо хотел Аква Варвара е следното: началото е от резервоар, находящ се в УПИ XII за сондажен кладенец по плана на Варварски минерални бани, собственост на Варварски минерални бани ЕООД, след което след водомер се включва в обсадна тръба Ф260 преминаваща под републикански път ІІ - 84 Варвара - Велинград, след което преминава под тротоарната площ, собственост на община Септември и завършва в сградата на хотел Аква Варвара, находящ се в УПИ I - За хотел и ресторант в кв. 4а по плана на Варварски минерални бани, община Септември. Строежът е определен за незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изпълнен без строителни книжа. При така направеното описание е наредено премахването на Сградно водопроводно отклонение за минерална вода за водоснабдяване на хотел Аква Варвара. При тези данни настоящият състав приема, че първоинстанционният съд изцяло е пренебрегнал обстоятелството, че административният орган е нарушил процесуалните правила при издаването на процесната заповед, а именно, без да е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение по случая. В производството по издаване на заповедта за премахване, от административния орган не е установено какво представлява строежът - нов водопровод или ремонт на съществуващ водопровод, както и не е установено и доказано по безспорен начин дали извършеният ремонт попада в хипотезата за основен ремонт или в хипотезата за текущ ремонт. В хода на административното производство по издаване на заповедта за премахване от административния орган дори не са изяснени параметрите на строежа, който е наредено да бъде премахнат, което обстоятелство също е пренебрегнато от съда. Не става ясно какъв е точно обемът на разпореденото за премахване. Тази неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на сградно водопроводно отклонение за минерална вода, без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка дали целият или част от строежа се явява незаконен, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая кметът на община Септември не е изпълнил задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила. Постановеният от компетентен орган административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като претенцията в пълния претендиран размер от 3760 лв. следва да бъде уважена като доказана, тъй като са представени доказателства за сторени разноски пред двете инстанции за процесуално представителство, съдебно техническа експертиза и заплатени държавни такси в претендирания размер. Направено е възражение за прекомерност от ответника, което този съд намира, че не следва да бъде уважено с оглед сложността на делото и количеството и качеството на свършената по него правна и експертна работа. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав