Решение № 11281 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2008 г.

Решение № 11281 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба (препратена от администрацията на Президента на РБ ), подадена от Силвия Димитрова Райчева от гр. София, срещу решение № 40 от 14.11.2007 г. на Комисията за защита на личните данни. Жалбоподателката не сочи конкретни отменителни основания. Всичките и доводи са свързани основно с проблеми по повод неиздаване на удостоверение за наследници от Столична община. Представя множество молби и искания с различни дати, извадки от средства за масова информация, удостоверения и други документи, които са свързани все с искането и за издаване на удостоверение за наследници и са неотносими към конкретния административен спор. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни, оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи за това в писмени бележки, представени пред настоящата инстанция с молба от 10.09.2009 година. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното: Силвия Райчева е сезирала Комисията за защита на личните данни с жалба срещу отказа на Столична община да й издаде удостоверение за наследници на баба и Анастасия Захова Райчева (наследници и родственици на Захо Тодоров Захов, Ивана Колева Паскалева). Райчева твърди, че е поискала издаването на посочения документ защото братът на прадядо и Димитър Тодоров Захов - Йовчо Димитров Тодоров е работил в отдел " Озеленяване" в Столична община и след смъртта му неговите имоти находящи се в гр. София за одържавени. В обстоятелствената част на жалбата Райчева е посочила множество противоречиви оплаквания, отнасящи се до реституционни претенции свързани с имуществото на родственика и. Поискала е от Комисията за защита на личните данни " съдействие за придобиване на нужния документ от Столична община и общините Варна и Шабла ". С решение № 40 от 14.11.2008 г. Комисията за защита на личните данни е отхвърлила жалбата срещу администратора на лични данни Столична община. Изложила е мотиви, че от събраните доказателства не е установено нарушение на Закона за защита на личните данни. Установено е, че по същество жалбоподателката е поискала съдействието на КЗЛД за издаване на документ, което не е в правомощията и. Липсват данни по делото кога жалбоподателката е получила оспореното решение (по делото е приложена обратна разписка за връчване на решението на СО, но не и на Райчева ) поради което съдът намира, че е спазен 14-дневният преклузивен срок по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД, и настоящата жалба като подадена и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Издаденото решение е валидно, като издадено от компетентен орган в кръга на правата и задълженията му, посочени в ЗЗЛД, при спазване на процесуалните норми, както и на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. То е обосновано, мотивирано и издадено в съответствие с целта на закона. Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни (чл. 1 ЗЗЛД), като гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита от неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни. Съгласно чл. 6 ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни като независим държавен орган осъществява защитата на лицата при обработването на личните им данни, осъществяването на достъпа до тези данни и контрола по спазването на този закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 10, т. 3 вр. т. 1-7 ЗЗЛД комисията извършва проверки на администраторите на лични данни във връзка с осъществявания цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на личните данни и разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. В конкретния случай при извършената проверка е установено, безспорно, че жалбоподателката е поискала да й бъде издадено удостоверение за наследници - документ, предназначен да удостовери наследниците по закон на посочено от молителката починало лице. Същото се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а самата административна процедура е регламентирана в Закона за гражданската регистрация. Както в жалбата и до комисията така и в тази до Върховния административен съд тя не сочи доводи за допуснати нарушения на ЗЗЛД. Правилно комисията е стигнала до извода, че в същност искането на жалбоподателката се свежда до съдействие за издаване на удостоверение за наследници с каквито правомощия комисията не разполага. Видно от изложените доводи в многобройните писма, молби и жалби приложени по делото и адресирани до различни инстанции жалбоподателката Райчева има искане за издаване на удостоверение за наследници с оглед реституционни претенции, но защитата срещу евентуално неоснователен отказ за издаването му следва да бъде осъществена по друг ред, а не чрез сезиране на ответника по делото с каквито правомощия той не разполага (адм. д. 10953/2007 г.) Предвид изложеното съдът приема, че не се установява противоречие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби или целта на закона. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд - трето отделение,