Решение № 14762 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2010 г.

Решение № 14762 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК, чрез упълномощен юрисконсулт Ива Зарева, против решение № 42 от 2.02.2010 г., постановено от Кюстендилския административен съд по адм. д. № 499/2009 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на съдебното решение. Според касатора в цялата процедура по разглеждане на заявлението, извършване на проверка на място и изчисляване на полагаемата субсидия, ДФ"Земеделие" е следвал стриктно регламентираните в българското и европейското за законодателство процедури. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за нищожност на процесния отказ и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила оспорения отказ. Ответникът - Николай Емилов Джонев от гр. Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Областна дирекция на ДФ"Земеделие", гр. Кюстендил също не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото правилно съдът е приел, че оспорения административен акт е нищожен - издаден от некомпетентен орган. С оглед разпоредбите на чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 от ЗПЗП единствено изпълнителният директор на фонда е компетентен орган да издаде оспорения административен акт, тъй като лицето подписало уведомителното писмо от името на областната дирекция на фонда не е компетентен орган по чл. 20а, ал. 1 и 2, чл. 43, ал. 1, т. 3 и 4 ЗПЗП, нито е от кръга на субектите по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), на които са делегирани такива правомощия. Освен това и оспореният административен акт не е мотивиран, с оглед разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК . Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 42 от 2.02.2010 г. Кюстендилският административен съд е обявил нищожността на отказ за изплащане на суми, обективиран в процесното уведомително писмо. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК и е образувано е по жалба на Николай Емилов Джонев против Уведомително писмо за извършено плащане изх. N 01-102/2418 от 17.09.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Кюстендил, в която жалба са изложени доводи срещу наложената санкция в размер на 6875,74 лв. за наддекларирани площи, като е поискана отмяна на санкцията и на постановения отказ. За да обяви нищожност на оспорения отказ Кюстендилският административен съд е преценил, че жалбоподателят е подал Общо заявление за плащания на площ с УИН 1014060814542 за финансово подпомагане за общо 25 земеделски парцела, подредени в таблица на стр. 19 - 21 от първоинстанционното дело. След проверка от ДФ"Земеделие", с оспореното Уведомително писмо на ОРА - Кюстендил, заявителят е уведомен, че одобрената за получаване сума е 0 лв., а наложените санкции и редукциите за наддекларирани площи са в размер на 6875,74 лв. В мотивите на обжалваното решение са развити правилни съображения, че уведомителното писмо - предмет на съдебния контрол е обективирало волеизявление на издалия го административен орган ОРА - гр. Кюстендил и с него се засягат права и законни интереси на адресата му, тъй като чрез него се определя размера на сумата, която не следва да бъде получена поради наддекларирани площи. Първоинстанционният съд е обосновал верен извод, че с оглед горните доводи оспореният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а не писмо с уведомителен характер. Съобразил е, че материалната компетентност на Областните разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е определена в разпоредбата на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", от анализа на която е изведено заключение, че те нямат правомощия да извършват директни плащания по подадени заявления за плащания на площ, както и да намаляват размера или да отказват плащане по схеми за национални доплащания. Предвид посочените съображения е изведен обоснован правен извод, че атакуваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен, като преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, по компетентност за произнасяне по същество. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка и въз основа на подробно обсъждане на доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по отношение на процесния отказ, съдът е извел законосъобразно заключение, че същият е издаден от некомпетентен административен орган по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Верен и обоснован е изводът на Кюстендилския административен съд, че не са налице изискуемите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, т. е. че издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде. В тази връзка е правилна тезата, изведена от анализа на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и чл. 43, ал. 3 и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП. От съществено значение в случая е обстоятелството, че процесният отказ е подписан от лицето Диана Костадинова, което според приложеното писмо от ДФЗ на стр. 110 от първоинстанционното дело, заема длъжност "главен експерт" в ОРА - Добрич. По делото е приета като доказателство заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г., с която изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, е оправомощил всички младши експерти, експерти, старши експерти и главни експерти от 28-те Областни разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания 2008 г., които се изпращат на всички земеделските стопани, подали Общи заявления за плащания на площ за 2008 г. пред съответната Областна разплащателна агенция. Вписаните като правно основание за издаване на тази заповед норми - чл. 20а, ал 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал 1. 1, т 1, т. 9 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" /приет с ПМС № 248 от 15.09.2006 г., обн. ДВ. бр. 78 от 26.09.2006 г., в редакция към ДВ. бр. 61 от 8 Юли 2008 г., понастоящем отменен - ДВ. бр. 87 от 3.11.2009 г./, не дават правно основание да се приеме валидно упълномощаване за издаване на оспорения акт. Горният извод се налага от разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП в приложимата му редакция /ДВ. бр. 32 от 28.04 2009г/, според която Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз и от текста на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, който регламентира, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. По силата на чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор представлява фонда и Разплащателната агенция, от което следва, че той е органът, компетентен по закон да прави волеизявления от името на ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция за намаляване размерите на плащания или за отказ от осъществяване на плащания. Текстът на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (отм.) предоставя възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, след предварително решение на управителния съвет. В настоящата хипотеза обаче не е налице оправомощаване на ръководител на териториално структурно звено на фонда, в частност този на ОРА-Кюстендил, а общо упълномощаване на всички експерти, вкл. младшите в 28-те ОРА "да подписват уведомителни писма". В случая е безспорно установено, че процесното писмо не е издадено от ръководителя на ОРА, а от експерт, каквато правна възможност Устройствения правилник или друг нормативен акт не регламентира. От съществено значение е и фактът, че ответникът въобще не е твърдял и не е представил доказателства за наличие на предварително прието решение от управителния съвет на фонда за делегиране на правомощия. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е обявена нищожност на уведомителното писмо относно наложената санкция за наддекларирани площи, следва да остане в сила като законосъобразно и правилно. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение