Решение № 16263 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2011 г.

Решение № 16263 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1246/26.05.2011 г., постановено по адм. д. № 3091/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за нарушения на процесуалноправни норми и материалноправни разпоредби. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответниците, Свилен Петров Дойков и Илина Цветанова Дойкова, двамата от гр. София, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Председателят на общински съвет гр. Варна, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Свилен Петров Дойков и Илина Цветанова Дойкова Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на кв. "Св. Никола", гр. Варна, в оспорената му част, засягащ имот 1418=1563 и върнал административната преписка на общинския съвет, за ново произнасяне за същия имот. За да постанови решението си съдът приел, че при одобряването на плана за регулация и застрояване за процесния имот, административният орган не е изследвал въпроса за наличие на други варианти, по-икономични за предвижданията на плана, както и че не е налице план за вертикална планировка с оглед денивелацията на терена, поради което са нарушени административнопроизводствени правила и материалния закон. Решението е правилно. От заключението на вещото лице е установено, че от имота на жалбоподателите 1418=1563 се предвижда отнемане на части за улици V-ти и VI-ти клас западно и северно, от 197 кв. м., представляващи 29 %, както и че е възможен и друг по-икономичен и целесъобразен вариант за урегулиране, касаещ процесния имот. Съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ, приложима и при първоначално урегулиране на имоти по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. След като в случая вещото лице установява, че е възможен и друг вариант за урегулиране, то при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че административният орган не е изследвал наличието на такива други варианти, с минимално засягане на имота съгласно предвидените в чл. 16, ал. 1 ЗУТ до 25 % и съществуващата подпорна стена поради денивелацията на терена. Освен това от имота се отнемат площи в размер на 29% при допустими не повече от 25 % съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ, то е налице и нарушение на тази правна норма, както правилно е приел съдът, като същата не е предвидила възможност на незначителното надвишаване на посочения в нея процент. Правилно е прието, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно и е отменено, като е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. Не се установяват допуснати процесуални нарушения при постановяването на решението и твърдени в касационната жалба. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,