Решение № 38 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3078/2011 г.
ВКСII наказателно отделение22.03.2012 г.докладчик т Лидия Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 360/21.10.2011 г. по въззивно нохд № 239/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 38 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3078/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Д. А. А. против присъда № 360/21.10.2011 г. по въззивно нохд № 239/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се, че е постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК се обосновава искането за отмяна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен правилно, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Районният съд в гр. Сандански с присъда № 251/24.01.2011 г. по нохд № 1/2010 г. признал подсъдимия А. за невиновен в това на 22.08.2009 г. в гр. С. без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество-канабис, на обща стойност 7 160 лева и го оправдал по обвинението по чл. 354А, ал. 3 пр. 2, т. 1 НК. Приложил чл. 354А, ал. 6 НК и отнел в полза на държавата предмета на престъплението, за който постановил след влизане на присъдата в сила да бъде изпратен на Агенция "Митници". Благоевградският окръжен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 239/2011 г. отменил присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част и признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 354А, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК. При предпоставките на чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила и на глоба в размер на 3 000/три хиляди/лева. Потвърдил присъдата в останалата й част. Въззивното производство е образувано по повод протест, съдържащ искане за осъждане на подсъдимия по съображения, че въз основа на събрания доказателствен материал може да се изведе верния извод, че е извършил престъплението. Въззивният съд извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК. Изложил подробно фактическата обстановка, за която приел, че е съответна и на установената от първоинстанционния съд - на посочената дата в автомобил, собственост на подсъдимия Д. А., бил намерен плик, съдържащ два пакета с установеното количество канабис. По същество тази фактическа обстановка не се оспорва и от подсъдимия, но възражението му е, че това е инсценирано, за да бъде злепоставен от неизвестни лица. Въз основа на подробния и задълбочен анализ и оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал въззивният съд е направил различен правен извод - че подсъдимият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Изложил е подробни съображения защо отказва да се съгласи с изводите за противоречивост в конкретно посочените в жалбата доказателствени средства и да приеме като достоверни обясненията на подсъдимия, които настоящият състав изцяло споделя. Отговорил е на всички възражения в протеста, които е приел за основателни, по начина и със съдържание, предписани в чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК, обосновавайки изводите си в съответствие с процесуалните си задължения по чл. 14 и чл. 107 НПК. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е възприел като изцяло достоверни показанията на полицейските служители, въпреки констатираните противоречи за обстоятелства, които според подсъдимия са съществени. Вярно е, че в показанията на св. В. са констатирани различия при разпитите в различни етапи от производството, но те не са останали без внимание и съпоставени с показанията на свидетелите Т., М. и Т. е направен верен извод, че не се отнасят за относими обстоятелства, поради което и правилно са възприети като достоверни. Поначало съдът е изложил своето решение на кои доказателствени източници да се довери и кои и в каква степен да отхвърли след съпоставянето им, анализа и оценката им с оглед действителния им смисъл като е изложил подробни съображения. Този подход на процесуалната му дейност по оценка на доказателствения материал е правилен и съответен на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК при наличието на основанията да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК-да постанови нова присъда като осъди оправдания от първоинстанционния съд подсъдим. Не се подкрепя твърдението в жалбата, че са пренебрегнати съществени доказателства, въз основа на които е установено, че автомобилът е бил с разбити ключалки като основание за извод, че намерения плик с наркотичното вещество, макар и да се е намирал в автомобила му, че е годно доказателство за авторството. Въззивният съд в мотивите си на л. 35 подробно е обсъдил заявеното в посочения смисъл от подсъдимия и подробно е анализирал всички доказателствени материали, вкл. и обясненията му, в които е имало подкрепящи го данни. След съпоставянето им и подробния анализ е обосновал извода, че едни от тях са противоречиви, а в други въобще не се съдържат доказателства в подкрепа на възражението. Като е приел по изложените съображения, че е неоснователно, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Няма нарушение при извършване на процесуалното действие "оглед на местопроизшествието извършено при условията на чл. 212, ал. 2 НПК". Протоколът отговаря на изискванията за съдържание и е утвърден от прокурора в предвидения срок. Извършен е в присъствието на подсъдимия, който не е направил възражения за допуснати нарушения, както и в присъствието на поемни лица при стриктно спазване на предвидените в НПК изисквания. Не може да се направи различен извод от факта, че преди провеждането му по искане на полицейски служители подсъдимият след отключване на вратите на личния му автомобил е взел намиращия се между седалките полиетиленов плик, отворил го е и е реагирал адекватно само по вида на опаковката като е заявил, че съдържанието на двата пакета е наркотик. Не са оспорени взетите мерки, предхождащи огледа, да не се заличават следите от престъплението. Правилно е съставен протокол за доброволно предаване на инкриминираните вещи, след като не са извършвани от компетентните органи действия от предвидените в чл. 159 и сл. НПК, а необходимост от такива съгласно чл. 160, ал. 1 НПК има само в случаите, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в някое помещение - в конкретния случай в багажника или други места на лекия автомобил, се намират предмети, които могат да имат значение за делото. Провеждането им в конкретния случай не е било необходимо и няма допуснато нарушение на процесуалните му права. Неоснователно се поддържа, че са пренебрегнати доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите М. П., В., Р. В., че подсъдимият не е управлявал автомобила през този ден. Правилно и в съответствие с данните, съдържащи се в показанията, както и с оглед данните, съдържащи се в другите доказателствени източници, вкл. обясненията на подсъдимия, въззивният съд е приел, че те не могат да бъдат определени като оневиняващи го. С оглед съдържанието им са дали основание да бъдат оценени за съществени обстоятелства като неверни и очевидно заинтересовани предвид приятелски взаимоотношения или роднински връзки с подсъдимия. Очевиден е стремежът да бъде оневинен - извод, изведен от констатираните противоречия и установеното, че автомобилът е негов, че ключовете приоритетно се държат от него, както и че в същия този ден е пътувал, макар и само като пътник. От цялостното обективирано поведение следва законосъобразния извод, че намереното в автомобила му количество и вид наркотик е държано от него. Възраженията му за невиновност са опровергани по убедителен начин и затова правилно са възприети като поведение, съответстващо на възприетата от него позиция на защита. Проявена е непрецизност от съда като е посочил, че с оперативната информация за дейност (предхождаща деянието), свързана с разпространяване на наркотични вещества, се установява относимо обстоятелство, защото не може да бъде оценена като годно доказателствено средство. Това не е съществено нарушение и не се е отразило върху законосъобразността на решението за осъждането на подсъдимия по обвинението да е държал без разрешение наркотичното вещество в установения вид и количество. Не е допуснато нарушение и при индивидуализацията на наказанията, които са определени при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства и вярна оценка за обществената опасност на личността и особено тази на деянието. Този извод следва и от решението на съда да приеме, че в съответствие с резултата и последиците не се налага да бъде изолиран от обществото, за да се постигнат целите по чл. 36 НК, като основание да приложи чл. 66, ал. 1 НК. Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал нарушения, които да са основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна, новата присъда следва да бъде оставена в сила. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение