Решение № 7066 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15238/2010 г.

Решение № 7066 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15238/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Андрей Цветков Пенчев от гр. Габрово против решение № 118/13.10.2010 г., постановено по адм. дело № 179/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 53/29.07.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУ"СО"/ гр. Габрово, с което е потвърдено разпореждане № 2403306780/04.06.2010 г. на ръководител "ПО" в РУ "СО" - Габрово. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че добавката по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/ е следвало да му бъде отпускана от датата на подаване на първото искане през 2004 г. Моли решението да бъде отменено и съответно да бъде изменено обжалваното разпореждане в посочения смисъл. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 9 ЗПГРРЛ, като е зачел и стабилитета на влезлия в сила административен акт по предходно искане за отпускане на добавката, в резултат на което обосновано е приел, че правилно е определена началната дата на отпускане на добавката към пенсията. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва решението страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Габрово е отхвърлена жалбата на Андрей Цветков Пенчев против решение № 53/29.07.2010 г. на директора на РУ"СО" гр. Габрово, с което е потвърдено разпореждане № 2403306780/04.06.2010 г. на ръководител "ПО" в РУ "СО" - Габрово относно отпускане на добавка към пенсията по чл. 9 ЗПГРРЛ, считано от 01.03.2008 г., въз основа на заявление по образец вх. № 2491/25.02.2008 г. Разпореждането на пенсионния орган е постановено въз основа на решение от 02.03.2010 г. на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ, която е сезирана служебно от ТП на НОИ на основание чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. Съдът е приел, че датата на отпускане на пенсията е правилно определена с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗПГРРЛ. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че предвид факта, че е подал заявление за отпускане на добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ на 10.03.2004 г., което не е било уважено поради липса на доказателства, добавката е следвало да се отпусне от датата на това заявление. Съдът е приел, че по първото заявление е постановено разпореждане № 2403306780/01.07.2005 г., с което е отказано отпускане на добавката и това разпореждане е влязло в сила като необжалвано. С подаване на заявлението от 25.02.2008 г. е постановено началото на ново административно производство, по което е постановено обжалваното разпореждане при спазване на принципа на служебното начало и при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, размерът на отпуснатата добавка към пенсията е съобразен с разпоредбата на чл. 49б НПОС, а началната дата правилно е определена от първо число на месеца, следващ месеца, през който е направено искането. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е относимите доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия съдебен състав. От фактическа страна по делото е безспорно, че с искане по образец вх. № 3106/10.03.2004 г. касаторът Андрей Цветков Пенчев е поискал добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ към личната пенсия. С няколко писма от РУ"СО" - гр. Габрово, надлежно връчени /от 22.07.2004 г., 28.12.2004 г. и 28.03.2005 г./ същият е поканен да представи документи и доказателства, от които да се направи ясен извод относно акта на осъществената репресия и причините й, като са му дадени и съответни указания за снабдяването с тези документи и доказателства. Такива доказателства не са представени, поради което е постановено разпореждане № 2403306780/01.07.2005 г. за отказ да бъде отпусната добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ с мотив, че молителят не е представил документ, от който да се вижда вида на репресията. Безспорно е също, че това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. С ново заявление по образец вх. № 2491/25.02.2008 г. Андрей Пенчев отново е поискал добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ, към която е приложил доказателства, изпратени му с писмо изх. № 94АА-2/22.02.2008 г. на Областен управител на област Бургас. С разпореждане № 2403306780/17.06.2008 г. на ръководителя РУ"СО" - гр. Габрово и на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК е спряно административното производство по пенсионната преписка до произнасянето на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ. Със свое протоколно решение от 02.03.2010 г. Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ, в т. 9, е приела за установено, че по отношение на Андрей Пенчев е осъществена незаконна репресия по политически причини, изразяващи се в "задържане под стража" за срок от 4 дни. На това основание с разпореждане № 2403306780-3/04.06.2010 г. на лицето е отпусната добавка по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ, считано от 01.03.2008 г., като съответно е преизчислен размера на полагаемата се пенсия, на основание чл. 49б от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Разпореждането е потвърдено при административното обжалване с решение № 53/29.07.2010 г. на директора на РУ"СО" - гр. Габрово. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса от коя дата, предвид конкретните обстоятелства, следва да се отпусне добавката към пенсията по чл. 9 ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗПГРРЛ е предвидено, че добавката се отпуска по искане на лицето от първо число на месеца, следващ този, през който е направено искането, като се представят документите по реда на чл. 4, ал. 2 и ал. 3. В случая искането е подадено на 25.02.2008 г., а добавката е отпусната от 01.03.2008 г. Към искането не са били приложени необходимите документи относно времетраенето и характера на репресията, поради което административният орган в изпълнение на задължението си по чл. 13, ал. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ е поискал служебно произнасяне от централната комисия. В резултат на това е постановено решението на Централната комисия от 02.03.2010 г., с което е призната незаконна репресия по отношение на Андрей Пенчев, което от своя страна е послужило като основание за отпускане на добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ. Следователно, не е допуснато нарушение на приложимите правни норми както относно задълженията на административния орган, така и относно началната дата на отпускане на добавката към пенсията. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за това, че не е налице основание добавката да бъде отпусната от датата на подаване на първото искане. Производството по това искане е приключило с влязло в сила разпореждане № 2403306780/01.07.2005 г., което представлява стабилен административен акт. Макар че това разпореждане не е предмет на настоящото производство и не следва да се преценява неговата законосъобразност, то следва за яснота да се посочи, че съгласно действащата към момента на издаването му Наредба за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ, приета с ПМС № 140 от 25.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 57 от 2.07.2004 г., отм., бр. 35/2006 г., в сила от 28.04.2006 г., не е съществувало задължение за административният орган да сезира служебно Централата комисия за произнасяне по въпросите относно времетраенето и характера на репресията, подобно на това по чл. 13, ал. 2 от сега действащата наредба по приложението на чл. 4 от закона. Основания за отпускане на пенсията от датата на заявлението от 2004 г. не могат да бъдат изведени и от по-общите разпоредби на КСО, регламентиращи датата на отпускане на пенсията. В чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ е предвидено, че добавката се отпуска от първо число на месеца, следващ този, през който е направено искането, като се представят документите, издадени по реда на чл. 4, ал. 2 и ал. 3. Видно е, че тази разпоредба установява специално правило относно началната дата на отпускане на добавката към пенсията, различаващо се от общите правила по чл. 94, ал. 1 и ал. 2 КСО, поради което в съответствие с общия принцип, че специалната правна норма дерогира приложението на общата норма, в случая следва да се приложи именно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗПГРРЛ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение