Решение № 9128 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 117/2011 г.

Решение № 9128 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 117/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Чандрев комерс" ЕООД моли да бъде отменено решение № 3647/15.11.2010 г. по адм. д. № 2009/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 900411/23.11.2009 г. на ТД на НАП-Благоевград като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Чандрев комерс" ЕООД против РА № 900411/23.11.2009 г. на ТД на НАП-Благоевград, с който за м. 6.2006 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 26 433,33 лв. и са начислени лихви по фактури на "Монолитстрой" чорбаджийски, Байкушев" ООД. Фактурите имат за предмет аванс по договор за строителство, което е довършено през м. 3.2006 г. Касаторът е регистриран по ЗДДС (отм.) на 16.01.2006 г., на която дата е подал опис на наличните активи, в който двете фактури са включени, а според вещото лице към тази дата част от СМР са били изпълнени и по тези аванси е имало налични активи. Описът на наличните активи не е включен в дневника за покупки за първия данъчен период след регистрацията и поради това не е признато правото на данъчен кредит. Двете фактури са отразени в дневника за покупки и справката-декларация за м. 6.2006 г. При тези факти съдът обосновано е приел, че жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури е основателна. Законосъобразни са изводите на съда по приложението на чл. 69 и чл. 67 ЗДДС (отм.). По чл. 69, ал. 1 ЗДДС (отм.) в приложимата редакция от ДВ бр. 102/2000 г. относно момента на упражняване на правото е предвидено, че се упражнява през данъчен период след датата на регистрацията, като не е уточнено през кой данъчен период. По чл. 72 ЗДДС (отм.) първият данъчен период е в месеца на регистрацията. По чл. 67 ЗДДС (отм.) правото на данъчен кредит може да бъде упражнено през периода, в който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода. Текстът урежда общият случай. В чл. 69, ал. 1 ЗДДС (отм.) е уреден особен режим на упражняване правото на данъчен кредит по доставки, направени преди регистрацията. Текстът след изменението не определя в кой данъчен период може да бъде упражнено правото, поради което е приложим общият режим по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.). През м. 4.2006 г. изтича третият данъчен период, следващ първият период след регистрацията, поради което срока по чл. 69, ал. 1 ЗДДС (отм.) в случая не е спазен, както обосновано и законосъобразно е приел съдът и е отхвърлил жалбата против РА в обжалваната част. Доводът на касатора, че може да извърши корекция на справката-декларация за м. 1.2006 г. по чл. 103, ал. 2 ДОПК е неоснователен. По чл. 93, ал. 6 ЗДДС (отм.) поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Същите документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа. В ЗДДС (отм.) и ППЗДДС (отм.) не е предвидена възможност за корекция на справка-декларация, нито на дневник за покупки, поради което позоваването на чл. 103, ал. 2 ДОПК е неоснователно. По чл. 104 ДОПК е могло да се извърши корекция на справката-декларация и дневника за покупки за м. 1.2006 г., но в срока за подаването й - 14.02.2006 г., а не по реда на чл. 103, ал. 2 ДОПК, която възможност е пропусната от касатора. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,