Решение № 3807 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2008 г.

Решение № 3807 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на община Плевен, чрез процесуалния й представител - юрк. П. Петкова, срещу решение № 12 от 8.05.2008 г., постановено по адм. дело № 72/2007 г. от Плевенския окръжен съд, АО, както и по частна жалба на Христилиян Живков Петев от гр. Плевен против определение № 7 от 16.05.2008 г., постановено по същото адм. дело, с което е отхвърлена, като неоснователна молбата му за изменение на решението на съда в частта за разноските. Процесуалният представител на общината твърди, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, а делото - решено по същество. Частният жалбоподател иска да се отмени определението на съда, без да сочи конкретни отменителни основания. В писмено възражение застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение на ПлОкС, тъй като не се е произнесъл по предмета на жалбата. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и също е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение състав на първоинстанционния съд е отменил, като незаконосъобразен, мълчаливия отказ на кмета на община Плевен да се произнесе по молба за достъп до обществена информация, подадена от Петев на 10.08.2006 г. и е задължил кмета на общината гр. Плевен да му предостави достъп до исканата обществена информация, съдържаща се в административните преписки за издаване на заповеди № РД-15-2050 от 4.08.2006 г. и № РД-15-2049 от 304.02006 г. на кмета чрез преглед на информацията и копия на хартиен носител. За да постанови този резултат съдът е приел, че исканата информация е от компетентността на кмета на общината, а подаденото от Петев заявление отговаря на изискванията на закона за предоставяне на достъп до обществена информация. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е счел, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен и го е отменил. Като краен резултат решението е правилно в частта, с която е отменен мълчаливия отказ на административния орган. В частта, с която същият е задължен да предостави исканата информация решението е неправилно и следва да се отмени. Предмет на контрол за законосъобразност пред ПлОкС От е мълчаливия отказ на кмета на община Плевен да се произнесе по заявено от Петев, на 10.08.2006 г., искане за достъп до обществена информация. С решение № 52 от 24.01.2007 г., постановено по адм. дело № 268/2006 г. от ПлОкС този мълчалив отказ е бил отменен и преписката - върната на административния орган да се произнесе, предвид специалните разпоредби на ЗДОИ, които задължават органа да се произнесе изрично по заявено искане за достъп до обществена информация. По реда на касационното производство това решение на съда е било отменено с решение № 10798 от 6.11.2007 г., постановено по адм. дело № 2997/2007 г., като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по приложението на материалния закон. След връщането на делото съдът е постановил обжалваният пред настоящия състав на ВАС съдебен акт. Съгласно правилата на чл. 173, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд може да реши спора по същество, след обявяване нищожност или отмяна на административния акт, само когато въпросът не е предоставен от закона на преценката на административния орган. По подаденото заявление от 10.08.2006 г. задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ като административен орган е длъжен да проведе административното производство по предоставяне на достъп до обществена информация като извърши всички, вменени му от процесуалния кодекс и специалния закон (ЗДОИ) административнопроизводствени действия, съобразявайки се със задълженията си по чл. 28 и следващите от закона. В настоящия случай процесуалните правила от административното производство не могат да бъдат извършени от съда, като последният измести органа от провеждане на административното производство и решаване на спора. След констатиране на нарушение на процедурата, както е и в настоящия случай (липса на изрично произнасяне), съдът не разполага с друго правомощие, освен да върне преписката на органа за провеждане на административното производство и произнасяне по искането с мотивирано решение. В рамките на производството органът следва да прецени дали исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от закона, дали са налице другите предпоставки за предоставяне на достъп, дали не са налице основания за предприемане на действия за защита интересите на трети лица и едва след това да се произнесе по реда и във формата, предвидени в чл. 28 или чл. 38 от ЗДОИ. С други думи административният орган дължи изрично произнасяне по заявено искане за достъп до обществена информация. Правомощието на съда, посочено в разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от закона намира приложение единствено в хипотезата, когато задълженият субект се е произнесъл с мотивирано решение за отказ, прилагайки някоя от хипотезите на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, провеждайки в цялост административното производство. Ето защо в конкретния случай, първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е върнал преписката за произнасяне с мотивирано решение по направеното искане, но неправилно е задължил административния орган да предостави исканата информация. При този изход на делото и при отсъствие на искане за присъждане на разноските по делото, направено в изискуемия от АПК срок, искането за присъждане на понесените разноски се явява неоснователно и като такова правилно е било оставено без уважение от решаващия съд. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение - правилно и законосъобразно. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение